me

me

Broken Heart TV

вторник, 26 октомври 2010 г.

Letter № 7

събота, 23 октомври 2010 г.

вторник, 19 октомври 2010 г.

петък, 15 октомври 2010 г.

‘Til Death






Каза ми една нощ –
точно когато задрямвах
във скута ти,
че искаш да остарееш
до мен.
И се изплаших,
че след 20 години
ще бъда сбръчкан,
а очите ти –
все така сини.

Каза ми веднъж,
на пейката в парка,
че ще бъдеш винаги до мен –
в добри
и в лоши дни,
че прошарената ми коса
не ме прави стар,
че изгревът,
който се отразява в очите ми,
е по-силен от залеза.

Каза ми една сутрин –
докато целувах клепачите ти,
че ме обичаш.
И го каза толкова тихо,
като шепот,
от страх да не ни чуят
лошите хора,
че едва те разбрах
и попитах: “Какво?”

“Обичам те”,
каза ми ти.
“Обичам те”,
отвърнах и аз.

[Обичам те]
Докато остареем.
[Обичам те]
Докато се сбръчкаме.
[Обичам те]
Докато дишаме,
задушили се
в прегръдките си.
[Обичам те]
Докато смъртта
ни раздели.

Но един ден
взе любовта ми,
просна я
на кухненската маса
и я направи на салата -
гарнира я
с изблик на не-любов
и няколко капки оцет.

Тази сутрин в очите ми
няма нито изгреви,
нито залези,
дърветата в парка окапаха,
а да седя на пейките
е студено.
Намерих в косите ми
още няколко бели косъма.
А по ъгълчетата на очите ми
няма никакви бръчки.

Обичах те...

Обичаше ме...

Все още не сме на 78!

И, за жалост,
няма да остарея до теб.

неделя, 3 октомври 2010 г.

Писмо на 10 дена (не е любовно)







10 дена пътува едно препоръчано писмо от България за България.
10 дена едно писмо измина 160 км.
3 пъти ходих в пощенската станция (централна пощенска станция в София) да питам дали е дошло. Нямаше го.
Накрая отидох за четвърти път. 17 минути чаках служителката да напише някакви неща в една тетрадка. Накрая написа, каквото имаше да пише, и си излезе от гишето, без да каже нещо.
След още 5 минути служителката на “Български пощи” от съседното гише дойде да ме пита за какво чакам. За какво мога да чакам, като гишето е за получаване на писма?
Нямах получено известие за получаване и затова дадох личната си карта.
Оказа се, че писмото го няма в купчината с писма на бюрото. Жената извика на някого дали има писмо за еди-кой-си. Чу се глас, който каза, че има.
От една врата излезе бавно едра служителка на същите пощи, която ми обясни, че писмото било дошло отдавна и че ми била плащала известия. Е как ще е дошло отдавна, като ходих три пъти да питам за него, а в пощенската ми кутия нямаше нищо.
Тя обаче беше амбициозна жена и ми каза, че сега пак ще ми изпрати известие!!!
За какво да ми праща, попитах аз, нали току-що взех писмото?! Отговор така и не получих - жената се мушна пак през вратата в тайното си пощенско укритие.
Така на осмия ден най-после си взех препоръчаното писмо, което чаках.
На 10-ия обаче получих известие за получаване на писмо, което вече бях получил! Пощенското клеймо на него е от деня, след като взех писмото от пощенския клон.
За какво им е да пращат ненужни хартийки? И то, знаейки, че това същото писмо е получено от въпросния получател, т.е. от мен.
Добре работят “Български пощи”, а?
Честито на тези, които си мислят, че живеем в Европейския съюз!

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG