Нямаш търпение да преживееш колкото може повече емоции.
Да сбъднеш хиляди желания.
Не се страхуваш да мечтаеш и да се опитваш да направиш дори невъзможни неща.
Защото си само на 17.
Но без да се усетиш, са минали 10, 20, 25 години...
Сбъднал си доста мечти.
Направил си място във фантазиите ти за нови.
Преживял си радости и тъга, успехи и провали.
Провалите са те направили по-опитен, по-силен.
Въпреки че са оставили своите белези - по кожата ти и в сърцето.
Не съжаляваш, че не си успял в някои твои планове.
Доволен си, че си преминал през годините със самоуважение.
С усмивка и с надежда, че хората, които си обичал, обичат теб.
Направил си толкова много неща, че понякога се чувстваш уморен...
Но някъде там – в сърцето, в ума ти, черупката на тялото ти онзи, 17-годишният, все още мечтае света.
Няма търпение да преживее годините, които предстоят.
Ти си мислиш, че го познаваш добре и че чудиш дали и той те познава.
Онзи, 17-годишният, никога не престава да мечтае света.
Не го прави и ти.
Не спирай да мечтаеш света.
В противен случай ще го нараниш.
Ще му изневериш.
Ще го предадеш.
Не преставай да мечтаеш.
Защото онзи, 17-годишният, го заслужава.
