Отидох на Биркенщрасе
три дена преди да си отидеш.
Предпочете да живееш
без мен в друг град.
Въпреки многото снимки,
които направих за теб.
Въпреки че тротоарът пред ресторант “Османия”
помни стъпките ти.
Въпреки часовника на Потсдамер платц,
който спря заради нас.
Но аз не намразих Берлин.
Не са ми виновни
липите по Унтер ден Линден,
нито Бранденбургската врата,
нито кулата на Александер платц.
Сам съм си виновен.
Понеже позволих да ме нарани една снимка
от метростанцията на Биркеншрасе.
И то снимка,
на която теб те няма.
Но какъв е смисълът
да се завърна сам в Берлин?
