me

me

Broken Heart TV

четвъртък, 29 август 2013 г.

Сърдечни въпросителни




















Ако ти оставя сърцето ми за няколко нощи,
ще се грижиш ли добре за него?
Ще му пееш ли приспивна песен,
ще го завиеш ли, щом заспи?

Ако ти оставя сърцето ми за няколко нощи,
ще се грижиш ли добре за него?
Ще го успокояваш ли, когато стене
и ще му носиш ли в мрака чаша топло мляко?

Ако ти оставя сърцето ми за няколко нощи,
ще се грижиш ли добре за него?
Ще го целуваш ли с нежни устни
и ще прегръщаш ли аортата му уморена?

Ако ти оставя сърцето ми за няколко нощи,
ще се грижиш ли добре за него?
Ще пазиш ли неприкосновеността на сърдечните клапи,
ще му приготвиш ли сладкиш, ако не може да заспи?

Ако ти оставя сърцето ми за няколко нощи,
ще се грижиш ли добре за него?
Ще можеш ли да гарантираш със сърцето си?
Ще ми го върнеш ли неповредено? 

вторник, 27 август 2013 г.

Август















Бездиханните летни поля
не предричат вихрушка.
Уморени от думи уста
пият сетна въздишка.

Аз, притиснат от новия ден,
пренареждам нещата.
Бях отчаян и бях уморен.
И проспах самотата...

Август седна да пием кафе,
но кафето изстина.
Беше в джинси от кадифе.
Беше рано да паля камината.

Август иска да спре есента
и да бъде безкраен.  
Всяка битка си има цена.
Август знае каква е.   

Август мина парадния вход
и в антрето се срина.
Бях на себе си антипод.
Бях боя от картината.

Той не може да бъде художник,
въпреки цветовете ми.
Август е просто един безбожник.
Или е Господ. Или... и двете.

Август помни смеха на утрото
и луната властолюбива.
Помни и мойта брадясала мутра.
Утре август... си отива.


петък, 9 август 2013 г.

Залез












Меден залез изтича
от небесния вир.
Тъжен, облакът срича
мелодичен стихир.

Аз от залеза пия,
зажаднял за лъчи.
Търся спомен-стихия,
но душата мълчи.

Слиза лъч да ме сгрее
с топлина като меч.
Страх в душата лудее -
ще започне ли сеч?

Залез с дъх пеперуден
по небето кърви.
В миг на трайна заблуда
все на Изток върви.

Шпага-слънце извадих
за двубой с вечерта.
С нея в сънни ливади
Вечността очертах.

В нощен мрак се обличам –
победен богатир.
Меден залез изтича
от небесния вир...

вторник, 6 август 2013 г.

Сърцето е товарен влак












Сърцето е товарен влак –
натъпкано със спомени на пратки.
То има машинист във своя мрак
и в полусън се чуват тактовете.

Сърцето знае своя релсов път
и няма да пропусне нито гара,
товарейки и чужда скръб,
и чуждите любов и изневяра.

Сърцето е товарен влак –
разнася дерайлирали емоции.
Локомотивът стар изсвирва пак,
превозвайки контейнери с пороци.

Сърцето може дълго да пътува
в околосветската си експедиция.
Сърцето-влак не боледува –
то винаги е във кондиция.  
 
Белязано със кръвен знак
пътува по незнайни коловози.
Сърцето е товарен влак,
то може всичко да превози.

четвъртък, 1 август 2013 г.

Tara in my life (Happy B-day 2 U)















На 1 юли 2005 г. от този свят си отиде майка ми.
на 15 септември 2005 г. на улицата ме намери една малко кученце, което взех вкъщи. При първият му преглед ветеринарният лекар каза, че е на 40-45 дни. Решихме, че е родено на 1 август. Кръстих го Тара.
В първите дни, заради шока от загубата на майка ми, си мислех, че има някаква връзка между смъртта й и появяването на Тара в живота ми. А чисто психологически, вероятно съм търсим нещо, в което да съсредоточа мислите и грижите си, за да не се фискирам върху мисълта за смъртта. И грижите за Тара ме спасиха от мрачните делници. 
Днес Тара навършва 8 години (ако с доктора правилно сме пресметнали). 8 години, през които аз самият преживях и успехи, и неуспехи, любов и раздяла, приятелства и пак раздяла. И през цялото това време тя беше до мен: в планината - плътно залепена за краката ми, чак пречеща ми да ходя, в хола през зимата - легнала на ръката ми, сгушена в мен.
Това е животът. 
Честит празник на Тара и на всички, които я обичаме!



Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG