В памет на М.
Ябълко златна, защо не узря -
в буря ли падна или те отнесе ламя?
Червей ли хищен в душата ти нежна
се е загнездил? Гризе те, изглежда...
Няма ли кой тази нощ да те пази?
Вятърът идва на гневни талази...
Ябълко златна, искам и трябва да мога
твоята гибел нелепа да спра. Но, за Бога,
падаш от клонката тънка. Почакай!
Моите длани те търсят във мрака.
Спъвам се в корени, падам без сили.
Гаснеш сред бурени, гниеш... Боли ли?
Нощите брулят лицето ми. Вече те няма,
скрил те е някой в черната яма.
Непоносима е тази задача -
само със спомена вече да крача.
Твоето златно сърце там остана.
В моето - още кърви тази рана...
Чаках със трепети твоята зрелост,
всички мечти да превърнеш във дело.
Зло те споходи, без свян те откъсна.
Страшно ли беше в добата късна?
Шепна отчаян: "Върни я, върни я!
Ще те надвия, проклета магия!"
Ябълко златна, защо не узря?
Твоите сокове още горят.
Беше листо от дървото свещено -
свежо и крехко, безумно зелено.
Ти тръгна нанякъде, а аз - не мога.
Смъртта ли размята там призрачна тога?
май 1983 г.
