Благодаря за 2013-та!

Благодаря за 2013-та!

Това беше една от най-динамичните ми години през последното десетилетие. За 12 месеца преживях толкова много неща, които други хора не преживяват и за 12 години. Бях ритнат, беше ми подадена ръка, бях ритнат втори път, стиснах зъби, изправих се, направих няколко крачки, продължих да вървя. Keep walking. И така - до края на 2013-та... 

Благодаря от цялото си сърце на хората, които бяха да мен, които ме обичаха и ме обичат. Обичам ги и аз. 

Само след 48 часа започва 2014-та...

Наздраве за приятелите! 

Never Let Me Go

Не ме оставяй сам – като листо на вятъра.

Не позволявай на мравуняка да се засели вкъщи.

Не пренебрегвай спомените във брадата ми.

Не ме обричай на безплодните полярни нощи.

Не ме оставяй сам – като бездомника на „Графа“.

Не ме проклинай с бъдеще безцветно.

Не подминавай сянката ми, дето все те чака.

Не може ризите във гардероба ми да бъдат само летни.

Не ме оставяй сам - износен и протрит.

Носи ме всеки ден като онази тениска лилава.

Нека наистина бъда последната клечка кибрит.

Моля те, никога не ме изоставяй!

Без любовта

Не мога аз така

без твоята ръка

да търся светлина.

Без любовта.  

Лъжата е лъжа,

не вярваш във това.    

Без образ, без лица.   

Без любовта. 

Не знаех, че си ти -

останах без очи,

без думи и мечти.

Без любовта. 

Не спира да вали -

луната заслепи,

нощта наклевети.

Без любовта. 

Съня делим на три…

А ти ме разори.

Не млъквай, говори!

Без любовта. 

Не мога да заспя,

не мога да крещя.

Не вярвам в любовта.

Без любовта.