Не ме оставяй сам – като листо на вятъра.
Не позволявай на мравуняка да се засели
вкъщи.
Не пренебрегвай спомените във брадата ми.
Не ме обричай на безплодните полярни нощи.
Не ме оставяй сам – като бездомника на „Графа“.
Не ме проклинай с бъдеще безцветно.
Не подминавай сянката ми, дето все те
чака.
Не може ризите във гардероба ми да бъдат
само летни.
Не ме оставяй сам - износен и протрит.
Носи ме всеки ден като онази тениска
лилава.
Нека наистина бъда последната клечка
кибрит.
Моля те, никога не ме изоставяй!
