me

me

Broken Heart TV

събота, 29 март 2014 г.

Там, под цъфналите вишни















Вишневият цвят живее само седмица.

Видях го как напъпи,
как неясните бели петна
се превърнаха в цвят,
как вишната показа на света
разцъфналите пъпки
и как демонстративно лекото
пролетно ухание на нов живот
напомпа въздуха около дървото
с хиляди очаквания за плод.
Вишната беше красива и горда –
като родилка, 
облечена в булчинска рокля.

Но седмица по-късно
вишната невидимо смени вида си -
като осъден на разстрел,
облечен в бяла риза,
който знае, че само след малко
ризата няма да бъде никога повече
чисто бяла.

Бялото увехна.
Окапа.
Стопи се в едва наболата трева.
Вишната остана гола -
като изнасилена девственица
преди деня на венчавката.

Вишневият цвят живее само седмица.
Аз вехна по него,
сънувам го,
търся го.

Няма ли кой да ми нарисува в хола
цяла градина
с цъфнали
белоцветни вишни?


понеделник, 17 март 2014 г.

Requiem For A Lost Hope











Пеят някакви хвъркати...
Кой и как ли ме изпрати
във гората непрогледна,
дето няма лъч надежда?

Там ме чака вълк наточен
покрай плачещо поточе.
Чакаха ме две-три мечки
на потайните пътечки.

А луната милозлива -
като руса самодива
всеотдайно се излива
върху росната коприва.

Бях на вълците обречен -
изтърбушен и невечен.
Жертвата им днешна бях. 
Но защо не ме е страх?

Как можа така, лукави?!
Беззащитен ме остави
[без ревер и без ръкави] -  
гол в окъсаната дреха
ато спомен и утеха]...
Но и нея ми отнеха.

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG