Love, lies & porn

Обичах да ме лъжеш,

че ме обичаш -

знаех, че не е вярно,

но ти вярвах.

Така поне за 5 секунди

си мислех, че съм единственият,

че стъпалата ми няма да мръзнат самотни

в дългите зимни нощи,

че ще има с кого да споделям

синевата на пролетното небе,

настръхването на кожата

при първото потапяне в майското море

и бездиханните залези на август,

че няма да имам нужда от спомени за теб,

защото ще бъдеш до мен,

дори когато заедно гледаме порно прегърнати.


Обичах да ме лъжеш,

че ме обичаш -

знаех, че не е вярно,

но ти вярвах.

Защото ако не бях повярвал,
щях да съм ненужна песен -
недописана и неизпята,

щях да съм едно смачкано грахово зърно

в консервената кутия на безликия град,

щях да лежа под изтривалката ти –

като плосък червей, като плоска шега,

щях да изгния до фикуса в хола,

който хвърля сянка върху снимката от Лондон.

Щях да съм бездомно псе,

като в песен на Азис.

Обичах да ме лъжеш,

че ме обичаш,

защото аз те лъжех,
че ти вярвам.