PRAY

Теб, Господи, чакамe цял ден  -

да дойдеш да вечеряме.

Но вече не сме гладни и жадни.  

Искаме само очите ти  – 

на подноса на славата.

Искаме само вярата ти – 

изтърбушена табуретка,

на която заспиват котки 

и гълъби. 

Искаме някой да ни похвали

за бледолилавите залези

и за успехите срещу езичниците –

задрямали непогалени.

Теб, Господи, чакамe цял ден  -

да дойдеш да вечеряме.

Но как да имаме апетит,

когато животът ни е 50 нюанса черно.

HEART OF STONE

Ако сърцето ми беше от камък,

камата от ласкателства,

с която се опитваше да го прободеш,

щеше да се счупи.

Ако сърцето ми беше от камък,

реките на твоя гняв –

змиевидни и лъкатушещи,

щяха да го заобиколят.

Ако сърцето ми беше от камък,

пъдпъдъци и крастави жаби

щяха да си вършат работата 

върху него.

Ако сърцето ми беше от камък,

нямаше да усетиш как кръвта му топла

те облива.

И заспиваш –

грозна и красива.

AMOR

Ти ме разкъса на хиляди парчета -

пред смаяните погледи на хора и птици.

После ме събра -

сглоби ме от клечки за зъби и пластилин,

залепи ме с плюнка,

омеси ме с пепел и прах,

събра ме - мен, тялото и душата ми звездната.

След това пак ме разкъса -

като гладна вълчица, прокудена от глутницата,

като Сцила - на устието на Сицилийския пролив,

като най-известната от сестрите горгони -

Медуза, владетелката на вкаменените клонинги. 

И отново ме събра -

всеки път различен,

никога не приличащ на себе си,

не помнещ вчера и утре,

не знаещ името ти,

не вярващ във възкресението.

Ти ме разкъса на хиляди парчета -

пред смаяните погледи на хора, птици и митологеми.

И сега седим с теб в хола на безграничната ти любов -

слепи, глухи и неми.