Седнахме във Пирин планина
да вечеряме на хладина.
И внепазно всичко замълча,
щом запя вековната гора.
Ето я, започва песента:
за девойка хубава една,
за юнак, борец за свобода.
Песен за живота и смъртта.
Че ключа към родната земя
вардела триглавата ламя.
Но юнак, със сабя във ръка
победил зловещата ламя.
И юнакът с румено лице
носел свободата във ръце.
И ранен, със кърваво сърце,
бил готов за нея да умре...
А добрата хубава мома
миела го с утринна роса
и лекувала го с песента
и със нежна пиринска трева.
Седнахме във Пирин планина
да вечеряме на хладина.
Но научихме от песента,
Пирине, че ти си... любовта.
