Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

вторник, 31 декември 2019 г.

СЪРЦЕТО МИ

















Сърцето ми застана на ъгъла на "Солунска и "Графа"
и не поиска да продължи напред...
Сърцето ми зад кофа се издрайфа,
защото спомни си, че дадох го на теб.

Беше вечерта на Новата година,
беше среща на дванадесет вселени.
Сърцето ми едва не ме подмина -
раздрипано, безсмъртно и зелено.

Сърцето седна на самотна пейка
и си направи селфи под звездите.
Сърцето ми не е прелюбодеец
и още светят кървави следите му.

Сърцето ми се спря - да ме изчака,
но аз не му говоря трети ден.
Сърцето ми изгуби се във мрак
на новогодишното море.

Къде си, ти, сърце, къде си?
Във малка черна чантичка на млада поетеса...




понеделник, 16 декември 2019 г.

Сричково стихотворение


















на                                                    
да
ла

там                                                 
сам
знам

дама                                                        
няма
двама

пътека                                           
нелека
аптека

желание                                        
страдание
мълчание

реставрация                                
презентация
мастурбация

очарование                                  
себеотрицание                                     
животоописание          


                

събота, 14 декември 2019 г.

Когато след смъртта дойде нов живот













Тази Коледа ще бъде първата без Тарка. Толкова много я обичаме...
Тази Коледа ще бъде първата с Белла. Тя влезе в живота ни, докато бяхме смазани от огромната мъка при смъртта на Тара. Появи се внезапно само три седмици по-късно. Всичките ми приятели искаха да ми подаряват друго куче, но аз не исках. Не исках да преживея нова болка. Но животът е невероятно стечение от обстоятелства. Руми ми изпрати обява във фейсбук за две малки кученца, които си търсят дом. Това отдясно веднага го харесах. Нейната история беше трогателна - намерени изхвърлени на планински път в Родопите. Кални, мръсни, недохранени.
Беше 14 февруари. Не бях сигурен,че ще я взема, но реших да я видя. Бяха двете със сестра й. Беше толкова малка и изплашена. Сгуши се в якето ми. И въпреки голямата мъка по Тара все пак реших да я взема.
Малката мишка стоеше стресната насред хола. Толкова дребна, че не можеше сама да се качи на дивана, та й сложих едно стъпало.
Д-р Иванов каза, че е на около два месеца. И превъртяхме календара два месеца назад - записахме в паспорта й, че е родена на 14 декември.
После бързо се окопити вкъщи. Но от студа, на който е стояла преди това и недохранването, й падна имунитетът. Започна да губи козината си. Излекувахме я. Когато я взех, беше 3 кг, днес е 20. Голяма и смела.
И днес става на 1 година. И е обичана.
Животът е смайваща поредица от събития, които ни разтърсват. И после спасяват. И е вълнуващо в дома ти да влезе нов живот.

четвъртък, 5 декември 2019 г.

ЦЕЛУВКАТА



"Целувката", 
Густав Климт




















Когато утрото плачеше на рамото ми,
просто те целунах.

Когато останах без вик и без памет,
просто те целунах.

Когато лебедовото езеро се превърна в гьол,
просто те целунах.

Когато ме остави посред зимата - и сам, и гол,
просто те целунах.

- - -

Изпей ми тази соната лунна
и не мисли за нищо.

Когато ме целуна,
видях бъдеще.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG