Червеният им сок се стича
в земята черна - прегоряла.
На пътя - слънчево момиче
подрежда цветове по тялото си.
Червеният им вик прескача
мозайката на времето и спомени.
На клоните отсреща спи кълвача -
безмълвен, дрипав и бездомен.
Момичето череши си откъсна,
а устните й - палаво червени.
Череши ще бере до късно -
сама, безгрижна. И без мене.
- - -
Черешите свършиха. Спъвам се в празни бутилки.
А ти под масата смиташ костилките.
