„Издигане на Кръста“, 1610 - Петер Паул Рубенс
На дланите – рани, като прозорец -
през тях е гледал гвоздеят.
Нищо не знаят камбаните,
но за Смъртта си говорят.
Вярата ми е погача -
всеки чупи си от нея.
На тръни се радват глупаците,
но само те знаят как да живеят.
Юда не иска да бъде предател,
иска да разцелува раните.
Иска да може да каже: „Брате,
нека пробият моите длани“.
Кръвта изтича, утрото плаче.
Няма наоколо никакви хора.
Само на хълма отсреща малко юначе
събира пирони, да ремонтира обора.
Пророците самозвани
стъпкаха всяко листенце надежда.
На дланите – рани - като прозорец.
И аз през него поглеждам.
