Страхотен ден

Страхотен ден,
отварям очи
за всичко,
дето ще премълчим.
Страхотен ден -
без маски и страх,
без лицемерие,
без "ох" и "ах".
Страхотен ден!
Поглеждам напред -
в небето розово -
самолет.
Страхотен ден!
На моя таблет
жирафът ближеше...
сладолед.
Страхотен ден
за среща със теб,
но... няма да дойдеш
в без пет.

alone in this bed

Всяка нощ във моето легло
тялото лежи само
и сънува винаги едно -
твоето сърце добро.

Alone In The Dark

Не ми позволявай да остана в мрака.

Извади ме от нощта, 
в която ме дебнат лошите хора. 
Заведи ме в твоята нощ, 
където няма мрак и страх -
eкзистенциалния мрак 
на слепите за любовта ми, 
епикурейския страх 
на лакомите за целувките ми. 
Не го прави. 
Не ми позволявай да остана в мрака. 
Запали – като онази малкa наивница - 
кибритопродавачката - 
последната останала в кутията 
клечка кибрит. 

За мен. 

Ловецът дебне в дъжд предубеден

“Стой! Поспри!..” Юздите дърпам,
тича мисълта в галоп.
Падна гръм. Небето-кърпа
спусна се над мен. Потоп.

Почна буря. Ситна мрежа
дъжд предубеден плете.
Пътят в кал е... По манежа
тича мисълта-дете.
Страх се втурна да я спъне –
стъпка го без жал, не спря.
Аз стоях безмълвно сънен,
но не можех да заспя.
Хищно в лятната стихия
прозвуча ловджийски рог.
Някой стреля. Повали я.
Господи, не съм пророк!...
Викнах. Скочих. И простенах.
В гърлото печал тежи.
Мисълта, едва родена,
мъртва е – до мен лежи...

14.06.1988 – 15.04.2012

Rescue Me

На гълъба Джакомо,
гугутката Бианка и кучето Тара


Опитах се да ви спася -
дадох ви подслон и храна.
И възможността да направите
свободния избор -
дали да си тръгнете
или да останете.

Сега се опитвам да намеря някой,
който да спаси мен.

* * *

Изгубих чувството си за хумор.
Падна в кенефа,
докато драйфах вчерашните илюзии.

Казвам се Иво

Казвам се Иво,
но това няма значение.
Казваш ми "мило"
по задължение.
Казваш ми "скъпи",
но нищо не струвам.
И знам колко пъти
сме се престрували.
Уморих се да бъда "онзи",
уморих се от празнодумие.
Словесните пози
са... за "разумните"...
Не ми звъни.
Не ми пиши.
Не споменавай името ми.
Аз съм безимен за тебе.


Ето и песента, написана по този текст, музика Стефан Димитров

When Dreams Come True

Когато си на 17, мечтаеш света.
Нямаш търпение да преживееш колкото може повече емоции.
Да сбъднеш хиляди желания.
Не се страхуваш да мечтаеш и да се опитваш да направиш дори невъзможни неща.
Защото си само на 17.
Но без да се усетиш, са минали 10, 20, 25 години...
Сбъднал си доста мечти.
Направил си място във фантазиите ти за нови.
Преживял си радости и тъга, успехи и провали.
Провалите са те направили по-опитен, по-силен.
Въпреки че са оставили своите белези - по кожата ти и в сърцето.
Не съжаляваш, че не си успял в някои твои планове.
Доволен си, че си преминал през годините със самоуважение.
С усмивка и с надежда, че хората, които си обичал, обичат теб.
Направил си толкова много неща, че понякога се чувстваш уморен...
Но някъде там – в сърцето, в ума ти, черупката на тялото ти онзи, 17-годишният, все още мечтае света.
Няма търпение да преживее годините, които предстоят.
Ти си мислиш, че го познаваш добре и че чудиш дали и той те познава.
Онзи, 17-годишният, никога не престава да мечтае света.
Не го прави и ти.
Не спирай да мечтаеш света.
В противен случай ще го нараниш.
Ще му изневериш.
Ще го предадеш.
Не преставай да мечтаеш.
Защото онзи, 17-годишният, го заслужава.

Предпролетно

Дочух птиците да пеят

във непрогледна тишина.
Къде отишъл беше змеят,
с когото снощи бих се аз?

Къде си ти, зеленоока пролет?
Останаха във мен парченца зима.
На долната земя оковите
личаха по краката ми протрити.

Ухаеха нецъфнали цветята
тревата тръпнеше за светлина.

По устните се беше образувал кратер
от разтопения ми смях.

Не търсех ябълките златни,
страхувах се от 100-годишен сън.
Единствената цел – отплатата
все още дремеше отвън.

Погледнах без очи небето
и се оттеглих победен -
на змея вчерашен сърцето
беше трансплантирано във мен.

Monistrol de Montserrat

Националният парк Монсерат е първият природен парк на територията на Испания. Разположен е на 50 км на северозапад от Барселона, в областта Каталуния. Тук е и едноименна планина, чиито заоблени скални блокове отдалеч изглеждат като наредени един до друг– мястото прилича на Белоградчишките скали или Метеора в Гърция.
Манастирът Монсерат е построен през 1025 г., за да увековечи виденията на Дева Мария. Това е най-святото място в цяла Каталуния. Религиозният комплекс се състои от базилика, манастир и постница. Това свято място стои непосредствено в полите на планината Монсерат.
Религиозната общност на Монсерат е основана през 880 г. Около манастира има малки параклиси и отшелнически пещери. И до днес там живеят около от 80 монаха и пилигрими.
Най-голямата светиня зад стените на манастира Монсерат е малката дървена статуя на Черната Богородица, наричана от местните Ла моренета (La Moreneta). Скулптурата е от XII в., а от 1881 г. се счита за покровителка на цялата каталунска област.
Днес манастирът Монсерат е бенедиктски храм, а в него се пази богата и ценна колекция от художествени произведения. Сред експонатите има находки от Древен Египет и Близкия изток. Тук могат да се видят и религиозни шедьоври на Ел Греко и Караваджо, както и ранни разработки на Пикасо.