Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

четвъртък, 16 април 2020 г.

КАРАНТИНА








Карантина тихо пристъпи в антрето, което натрапчиво миришеше на дезинфектант. Събувайки се, залитна. Беше имала тежък ден. Беше минала по много улици, огрени от слънцето, но пусти. Беше набрала лалета от парка и никой не я спря...
Карантина Петрова целуна мъжа и седна до него да слуша брифинга на генерала.
Карантина Петрова беше сляпа.

неделя, 12 април 2020 г.

ПОДАРЕТЕ СИ ПОЕЗИЯ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНАТА

Тази пролет вирусът ни затвори в домовете ни, радваме се на цъфналите дървета от балконите. Вкъщи можем да правим доста неща, вместо да скучаем или да се предаваме на паниката. 
Ако ви се чете, и то поезия, тази пролет, по време на социалната и пространствената ни изолация, подарявам за четене моята последна стихосбирка - "50 нюанса с Иво" , 2016 г., ИК "Синева".
Можете да изтеглите цялото съдържание като pdf файл от този линк -

https://www.keepandshare.com/doc21/111602/50-s-ivo-forprint-hires-pdf-384k?da=y


Приятно четене и до скорошни срещи, очи в очи.

събота, 11 април 2020 г.

ЛАЗАРОВДЕН 2020























(lockdown version)

В кошницата
с яйцата –
разплата.

На масата
подредена –
мигрена.

В очите
безлични –
птички.

Люлякът
замириса -
без смисъл.


На стената - 
пролетна картина.
Пред вратата - карантина.

Без целувки 
и без ласки.
Само маски. 

Ето Го, идва. 
Преди Голгота.
Да донесе надежда на хората.

Стани, Лазаре!
Пролетта е несретница, 
но утре е Цветница.

вторник, 7 април 2020 г.

КАРАНТИНА


















слънцето си бърка във носа.
ябълкова клонка се препича.
на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.

на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.
дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".

дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".
карантина спря света.
но не спря едно момиче.

карантина спря света.
но не спря едно момиче.
на балкона то сега сади цветя,
за да може утре да обича.




събота, 28 март 2020 г.

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА СВЕТА















Спомняте ли си последния ден в трети клас? Когато от детските игри, съчетани със старателно изписване на букви,  преминахме към света на по-големите? А последното лято преди да влезем в пубертета? Преди първата нощна еякулация, преди първия цикъл. Спомняте ли си последния училищен звънец? Когато броим 1,2,3,4... – радостни, че завършваме даскалото и навлизаме в живота, без да знаем какво ни готви същият този живот. Че като пълнолетни граждани ще имаме много свободи, но и много отговорности и ще трябва да носим белезите на всеки направен или ненаправен избор.
А ние, които сме били войници, спомняме ли си последния ден в казармата? Когато събличаш зелената лятна и кафяната зимна униформа, унифициращата те с десетки други като теб – полумомчета, полумъже. Когато изтърсваш последната кал от дългото пълзене в нивата, тренирайки как отблъскваш диверсанти, нахлули на родна територия...
Спомняме ли си последния учебен ден в университета, когато с дипломите в джоба си мислехме, че сме по-умни и по-подготвени за същия този живот, към който тичахме като обезумели след последния училищен звънец.
Спомняме ли си последната целувка с любим човек, когато знаем, че всичко вече е свършило, но не смеем да му го кажем, а чакаме да си тръгнем, за да изпратим смс с краткото: “нека останем само приятели”?
Спомняме ли си последното сбогом до ковчега на близки и приятели, отшили си внезапно, за секунди. Сбогуваме, което ще ни отрезви и ще ни накара или да бъдем по отворени в любовта си към околните, или ще ни травмира трайно, докато стигнем до ръба...
Спомняме ли си всяка изживяна радост, всяка мъка – споделили живота ни през всичките тези години?
Напоследък човечеството е изправено пред огромното изпитание да се пребори с един вирус. Епидемия, каквато никога досега не е разтърсвала удобния, уютен свят, който си бяхме създали. Затворени сред четирите стени на домовете ни, в изолация – социална и пространстеван, у мнозина се отприщват депресиращи помисли за последните дни на света. За пагубни последствия. За много смърт. За безсилие.
Но всеки ден на света е последен от човешката история. Утре е нов ден. Всяка утрин, когато се будим, ние сме благодарни, че имаме още един, нов ден на земята. Когато бях дете, се страхувах, че зимата ще продължи вечно и никога повече няма да има пролет. Че слънцето никога повече няма за изгрее и ще настане вечна нощ. Страхът е в мислите ни. Психоаналитичната теория разглежда идеята за Мисълта за Смъртта и за това как всеки ден ние издигаме стени срещу тази мисъл, за да избягаме от нея, да я отблъснем, ангажирайки ума си с понякога  дребни и  незначителни проблеми, които отклоняват мислите ни в друга посока.
Но и последните дни ще отминат. Защото винаги ще има утре. И ще продължим напред – както след последния училищен звънец, след последната раздяла, след последното сбогом... Затова трябва да бъдем отговорни и да не мрънкаме, че сме си вкъщи. Можем да правим толкова много полезни неща, докато чакаме карантината да отмине. Можем да четем, да учим езици, да гледаме любими филми и концерти, да разглеждаме виртуални експозиции на световни музеи. Но трябва да останем същите оптимисти – като онези деца, бързащи към живота. Този живот е наш и ние сме отговорни за всеки един ден от него.  

неделя, 22 март 2020 г.

Празни улици


























Празни улици.
Пълна тенекиена кутия с грах.

Празни улици.
Пълна торба с покупки.

Празни улици.
Пълнометражен филм.

Празни улици.
Пълнолуние.

Празни улици.
Пълна лудница.

Празни улици.
Пълни глупости.

Празни улици.
Пълно момче върви по празните улици.

Празно е.
А скоро е празник.



петък, 6 март 2020 г.

С ЛЮБОВ КЪМ ЖИВОТНИТЕ И ЖИВОТА

























Излезе от печат най-после новата ми книга „ТАРА & АЗ”.
Само този, който е гледал или гледа вкъщи куче или котка, знае как животните стават част от семейството и грижата за тях ни променя, правейки ни по-отговорни и отдадени – и към тях, и към любимите ни хора.
Казват, че кучето е сърце, обвито в козина. И когато в живота ти влезе едно малко паленце, готово да прави всякакви бели и лудории, за които не си и подозирал, в началото му се ядосваш. После – полагайки ден след ден грижи за отглеждането му, разбираш, че дори когато ти вдига кръвното, то е защото те е грижа за него. И един ден – най-неочаквано за тебе самия, си даваш сметка, че го обичаш.
Истории за много радостни моменти и пакости ще намерите в новата ми книга „ТАРА & АЗ”. Тара стана много популярна в социалните мрежи, особено след участието и в няколко телевизионни предавания. И започнаха да ни спират и непознати хора по улицата, възкликвайки: „А, това Тара ли е?!”
Но това не е само книга за едно куче. Тези 15 години, които споделихме с Тара, са важна част от моя живот – с много успехи и проблеми, време, когато съм оставал без работа, без пари, когато сядах до кучето и започвах да мисля как ще продължим. Години, в които често съм мислел повече за нея, давал съм всичко за нея, не съм си купувал нови неща, само за да има пари за храната и лекарствата й. С кучето можеш да споделиш всичко, дори неща, които не би казал и на приятелите си. То седи и те слуша. Няма да ти възрази, няма да те разубеждава. Най-много да легне смирено в скута ти или да близне ръката ти в знак на благодарност. Или на разкаяние, когато е било много непослушно…
Преди една година Тара отиде да тича по небесните поляни. Нейната смърт ме съсипа. Бях започнал да пиша книгата много по-рано, но не успях да я довърша, докато беше жива. С много  любов и мъка се надявам историята на Тара да развълнува читателите.

Книгата вече може да бъде поръчана онлайн. Скоро ще я има и в книжарниците. А в близките дни ще обявя и датата и мястото за представянето й в София. 





















събота, 29 февруари 2020 г.

ЦЕЛУНА МЕ ПРЕЗ МАСКАТА













(Любов по време на коронавируса)


Целуна ме през маската на срам и грях,
когато утринната светлина се стри на прах.

Целуна ме през маската на хорските очи,
когато празнодумието почна да горчи.

Целуна ме през маска на любов и на омраза,
когато свръхзапаси с боб преборваха заразата.

Целуна ме през маската на срам и грях.
Целувай ме. Не можем да живеем като тях.

- - -

#Останетевкъщи
Бъдете отговорни към себе си, към своите близки и към околните! 

вторник, 25 февруари 2020 г.

Coming soon




С много любов и вълнение имам удоволствието да обява, че новата ми книга 
"ТАРА & AЗ" идва скоро. История за една неочаквана среща, споделени радости и беди. И за това как грижата за друго живо същество променя живота ни. 


петък, 31 януари 2020 г.

SEXBOOK















Намери ме и после ме прибра в чекмеджето на спомените.
А там се крият паяци бездомни,
стари дрехи - миризливи
и... сушени сливи.

Намери ме и после ме зави с одеялото на страха -
за да не избягам, да не съгреша.
То топли ме в студени зими,
дори когато няма рими.

Студено днес е, а в костюма летен
къде да ходя, като съм безцветен?
Нe съм избягал, аз съм още тук -
пореден посетител в твоя личен Sexbook.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG