Страници

неделя, 27 юни 2021 г.

S.O.S.

 









Не съм капитан на потъваща шхуна,
нито съм вятъра, дето надува платната.
Не съм този, дето измисля думите,
нито съм сянката – непознатата.

Не съм прабащата на слънцето,
нито съм влажна, уютна утроба.
Не съм черноземната къща на зрънцето,
нито съм кръстния знак върху гроба ти.

Не съм този, дето ще спаси душите ни,
не съм равносметката на вечността.
Нямаше кой да опише дните –
от рождеството – та чак до смъртта.

Нямам нотите на “Лунната соната”.
Затова ли вия пак срещу луната?

събота, 19 юни 2021 г.

ЧЕРешова Задушница















Червеният им сок се стича
в земята черна - прегоряла.
На пътя - слънчево момиче
подрежда цветове по тялото си.

Червеният им вик прескача
мозайката на времето и спомени.
На клоните отсреща спи кълвача - 
безмълвен, дрипав и бездомен.

Момичето череши си откъсна,
а устните й - палаво червени.
Череши ще бере до късно - 
сама, безгрижна. И без мене.

- - -

Черешите свършиха. Спъвам се в празни бутилки.
А ти под масата смиташ костилките.