Не мога да прегръщам сутринта.
Не мога да си спомня за кокиче.
Не мога да премина през врата,
която си надраскала с „Обичай ме“.
Не мога да подреждам самота
в чекмеджетата на гардероба.
Не мога да флиртувам с вечерта,
когато криеш бъдещето в джоба.
Не мога да изричам тишина.
Не мога да съм крясък ироничен.
Не мога да простя сега
безсилието в твоето „Обичай ме“.
Не мога да прегръщам сутринта.
А ти прегръщаш ме, докато спя.