Звездите гаснат — една по една,
в стаята стенен часовник тъгува.
Мълча. И не зная дали си сама,
или дишаш тихо, но не те чувам.
Вратата не скърца. Няма следа.
А въздухът пази гласа ти от вчера.
Нощ е навън, а в мене - мъгла,
в сенките плахи ще те намеря.
Сън не сънувай, сън е безкраят.
Спомени пазя зад двете очи.
Влизам без стъпки в твоята стая.
А в тишината смехът ти звучи.
Всички заспаха. Не чувам трамвая.
Но ти си вече в другата стая.