Чай от спомени

х х х

Като жива вода
любовта си носех
в стомна тънкостенна.

От невнимание,
от безразсъдство ли –
препънах се.

Падна стомната
от моите ръце,
водата се разля.
Простенах.

Напоената
с любов земя
се пропука
от копнеж по обич.

А стомната
остана цяла.



х х х

Обещах да те целуна
преди да умреш.
Беше зима безлунна,
потънала в скреж.
Беше ден. Беше утро,
когато умря.
Аз не вярвах, не исках,
но помнех съня.
Беше тялото мъртво,
във очите – живот.
А душата – на пътя.
И в ръцете й – плод.
Черна ябълка носи -
талисман на смъртта.
А краката й – боси...
Горката душа!
Беше петък безлунен -

денят на греха.

Обещай да ме целунеш
преди да умра!


Лятото
Противно ми е лятото -
с лъчите си жигоса ме.
На облаците ятото
със устни захаросани
челото ми целуваше
и лепнеше безветрие
по бузите. Флиртуваше
с гнева на термометрите.
За сенчеста утопия
бълнуваха дърветата
и с корените-копия
в сърцето на планетата
се целеха с усилие.
Земята във агония
издъхваше... Идилия.
А може би – ирония.

Противно ми е лятото,
заклело се в безводие.
Но аз съм децата му,
от слънчевата зодия.


На балкона…

На балкона
под небето
аз видях морето -
вероломно
и бездомно,
тръпнещо от страх.

А вълните
по скалите
плискаха лицето.
На балкона
под небето
съхне твоят смях.


Там

За път се стягаш. Накъде ли?
Вали дъждът, не спира.
Навярно слънцето обича
да бъде в плач всемира.

Отиваш може би в страната,
където смях царува.
Не слагай в куфара си грижи,
надежда не купувай.

За всеки там е забранено
да стене в скръб безславна.
Желая с тебе да отида,
че бил съм там отдавна.

Прекарвах времето щастливо,
забравих що е болка.
Но доста скъпо ми излезе,
недей ме пита - колко.

Добре поне, че ми остана
един копнеж за спомен.
И взех го с мене за утеха –
че чувствах се бездомен.

И помня нощем че сънувах
море с небето слято...
Не взимай зимния пуловер,
че Там е вечно лято.



х х х

О, Йешуа...

На дланите – рани,
като прозорец
(през тях е гледал гвоздеят).
Нищо не знаят камбаните,
само говорят, говорят...
Вярата е погача
и всеки чупи от нея.
Господи,
не мисли за глупаците,
те са смъртта на идеите!
Какво е Истината?
Къде е Прошката?
Кръвта изтича... утрото идва...
Защо да се лъжем,
всички сме лоши!
Време е
за сеитба.
Не се кръстя.
кръстът е в мене.
Прераждам се чрез новите грешки.
И сигурно от заблуждение
си слагам главата
в торбата.
Пророците самозвани
стъпкаха мойта надежда.

На дланите – рани,
(като прозорец).
И аз през него поглеждам.



Сътворение

И не от кал,
а от метал
създадох ПЪРВИЯ предмет
сред този ХАОС.
И го нарекох НОЖ.
Защото всичко ВЕЛИКО
трябва да вдъхва УЖАС
и СТРАХ.

От някаква противна смес –
Прозирно бяла,
направих ПОДОБИЕ
на моето ТЯЛО.
И дадох му име ЧОВЕК.

Сега съм щастлив,
сега имам всичко –
това е НОЖЪТ,
а това е ЖЕРТВАТА.

И между тях съм АЗ.


х х х

Ако знаех само
че е много болен,
ден и нощ за него
Господ щях да моля...
Ако знаех само
колко е часът,
щях ли да остана
в мрака насред път?
Ако знаех само,
че човек умира,
че парите свършват,
че трамваят спира,
че когато падне
крушата от клона,
някой вдига брадва
и отсича клона...
Ако знаех само
нещо за лъжата,
за любов и болка,
за дъжда, за вятъра –
щях ли да поема
Пътя на омразата?
Но не знаех. А и...
никой не ми каза.

Опашки за джакпота, на никой не му дреме за кмета на София

Джакпотът в играта 6 от 49 на Тото 2 удари в земята кметските избори в София. И в други градове.
Усмихнати младежи и хора на средна възраст се редяха пред тото пунктовете, за да пуснат фиш на тиража, в който натрупаната печалба беше повече от 3 млн. лева, а само бабички с бастуни и дядовци с бомбета можеха да бъдат забелязани пред избирателните секции в София. В Студентски град всички спяха – поне до обед. Само че тези, дето пускаха фишове, бяха станали рано, за да се доберат до пунктовете до обед, за да не им избяга печалбата, а тези, които отидоха да гласуват – просто си стават рано и няма какво друго да правят...
По обед ЦИК съобщи, че избирателната активност в София е рекордно ниска – към 10%, малко хора бяха гласували на частичните местни избори и в Разлог и Враца. В същото време ББС съобщи, че се очаква около 40% от населението да се включи в местните избори в Косово...
Явно на никой тук не му дреме за кметските избори и на хората им е много по-важно да вземат милионите, а не дали Фандъкова или Кадиев ще седнат в стола на Борисов в столицата.
Бойко Борисов коментира, че на хората им е писнало от избори и че резултатът бил ясен – затова активността била ниска.
Тази неделя в София не валя сняг. Никой не ходи за гъби. Никой не звъня на приятели и познати, за да ги пита кой води на изборите. Тази неделя не получих нито един sms от непознат номер, който да ме призове да гласувам за еди-кой-си. Явно не съм им нужен и интересен. Защо тогава да се интересувам кой ще стане кмет?
Добре, че пуснах фиш за тотото още в петък.

Срам ме е от българския футбол, футболистите не ги е срам от нищо

Срам ме е от българския национален отбор по футбол. Срам ме е от ФК "Левски". Срам ме е, че футболистите не ги е срам.

Всеки прави грешки, всеки губи битки, всеки понякога разочарова, но едно е да полагаш усилия и нещата да не се получават, друго е да не ти дреме на к*ра. След размазващия резултат Кипър - България 4:1, след поредните рухнали илюзии за Световното първенство по футбол догодина, за което отдавна беше ясно, че нашите футболисти не стават, след слабата игра на "Левски" и оправданията с кубански афери, след поредните псувни и нерви, след пропилените няколко пъти по 90 минути от живота ми, защо да продължавам да давам пари за билети за мачове - и на "Левски", и на националния отбор, защо да си губя времето пред телевизора, след като не виждам никакво желание за промяна? Подкрепях ги, въпреки загубите, доста време. Надявах се, че състоянието е моментно. Но явно не е така.

Как да викам "българи юнаци" и "Само "Левски", като нищо не ме кара да скоча на крака?

По-добре да играя на компютъра на Tetris или на Crazy chicken - ако изгубя играта, ще се ядосвам само на себе си.

Venezia: watercity

Дали бих могъл да живея във Венеция? Или сърцето ме тегли към Лондон. И в двата града има вода... Едно е Н2O-то на Темза, друго средиземноморското. Но не водата ме привлича, имам чуството, че съм бил там, че съм познавал отдавна звука на Big Ben и белотата на Ponte di Rialto. Дали не съм бил лондончанин или гондолиер? Или просто телевизията, интернет и книгите правят света познаваме за нас, много преди да сме видели лично Tower Bridge или да сме пипнали Колоната с крилатия лъв във Венеция...

Madonna & Jesus Luz - цялото семейство в Celebration

Един Европейски съюз за тях, друг за нас – 2: Европа и кучетата

Точно преди едно година написах коментар, озаглавен “Един ЕС за тях, друг - за нас” – за това как хората на Запад могат да живеят при по-добра организация на деня им и да спазват правилата, а ние не можем. За това как нещата там са уредени, а тук се питаме кога ли ще ги стигнем.
За съжаление, днес, една година по-късно, нещата не изглеждат много по-различни. Поне в моите очи. През този месец бях за две седмици в Берлин и в Прага и за пореден път се убедих как живеят те и как – ние.
Сега ще напиша няколко размисли за Европа и кучетата, домашните кучета. Просто защото и в двете столици - Берлин и Прага, където ходя не за първи път, не видях бездомни. Още миналата година ми беше направило впечатление как се отнасят немците към кучетата си, какви права са им извоювали защитниците на правата на животните. Собствениците на кучета в Берлин не е нужно да търсят къде да ги вържат на тротоара, когато тръгнат на пазар, там навсякъде – и в по-малките магазини и в моловете всички влиза заедно с домашните си любимци, обикалят с тях магазини за обувки, парфюмерии, навсякъде... Това лято ми направи впечатление, че и в Берлин, и в Прага домашните кучета имат правото не само да ходят на шопинг, но и да се хранят със собствениците си – дори в реномирани ресторанти. Седнат ли стопаните, любезни сервитьори носят и на кучето купичка с вода, а ако му поръчат – и храна. Никой от другите посетители на мрънка: ’кви са тея кучета... По-малките кутрета могат дори да хапнат в обятията на стопаните си, направо от масата.
В България знаем какво е положението с бездомните кучата. И с тези, които имат дом. През 2004-та година към полунощ, пак през август, бях нападнат от глутница бездомни кучета в центъра на София – на 5-те кьошета и едно ме ухапа по левия крак. Раната се възпали лошо и я лекуваха месеци. Не съдих столична община, защото не ми се занимаваше. Тази година изтече 5-годищната давност за завеждане на такива дела. Една година по-късно, въпреки че бях ухапан, прибрах от улицата едномесечно куче. Сега е на 4. За да пътува с българските държавни железници, това куче има... международен паспорт! Което според мен е абсурд, но му го извадих. С този паспорт купувам на кучето билет за влака. И наскоро в бързия влак Варна - София двама старци мрънкаха в купето: ‘кво е т’ва куче, остава да качат и крави и магарета! А моето куче има международен паспорт и може да лети със самолет, а не да се клати в мръсните вагони на БДЖ! Тези двама старци от вчера не знаят как на Запад кучетата ходят по магазините и ресторантите. Ако знаеха, щяха спрат да пътуват с БДЖ.
Така живеят домашните кучета в оня ЕС, и така – тук...

С Е Н З А Ц И О Н Н О - Michael Jackson и аз

Маниака - министър на културата? Или е по-добре Ивана?

Изборната еуфория свърши. Всенародните празненства за това че Бойко победи Сергей свършиха. Просто минаха три дена. И животът ни пак тръгна постарому – разпънати между жегата и тропически дъждове, между световната икономическа криза и плановете за лятна ваканция...
Но един въпрос тревожи будната общественост в България. Не толкова кой ще влезе в следващото правителство (на Бойко правителството Му), а кой да бъде новият министър на културата. Довчерашният социалист Божидар Димитров не бил харесван от Синята коалиция, защото бил агент на Държавна сигурност, не можело агент да бъде министър. Това според мен е по-малката грижа. По-тревожният въпрос към Бойко би бил този: защо ще прави министър човек, който до оня ден седеше до Сергей (дето Бойко победи в неделя)? Но Бойко още нищо не казва (освен за Симеон Дянков, който щял да бъде министър на финансите, и за Цецо, разбира се, Цветан Цветанов, който щял да поеме МВР-то). Та като се чуха гласове срещу Божидар Димитров, някой извади името на Вежди Рашидов като кандидат за поста министър на културата. Браво, уважаван скулптор! Само дето чатърите в интернет веднага коментираха как Вежди със сигурност няма да забрави приятелите си от Мултигруп, а някой си спомниха и сбиването му с един полицай преди години пред общината в София.
Явно голяма кадрова криза се очертава - въпросът кой да бъде министър на културата е повече от горещ – и то посред лято. Но спокойно, има решение. Внезапно се оказа, че от листата на ГЕРБ в Бургас депутат става 26-годищният Тодор Йосифов. Едно обикновено момче, ще кажете, браво. Но Йосифов не е кой да е, а известният рапър от Южното Черноморие Маниака. Неговият суперхит се казва “Бум мада фака” и освен за “фака” и “патлака”, в него се пее за много общочовешки неща. И ето го спасението - Маниака министър на културата! Млад човек, с добър речник, известен и във Варна - на приятеля си Мишо Шамара, а Шамара, нали се сещате, се познава със самия Снуп Дог – една възможност за презокеански културни връзки... Така че защо да не стане Маниака министър на културата? Ще му пасне. Или е по-добре Ивана да вземе културата? Тя знае “за какво са ни всичките тези пари, щом приятели нямаме вече”... Добре ще му се получи на Бойко, а?
Сега мога да отида да пия бира спокоен – има кой да стане министър на културата.

Тара, Ани и прогнозата за времето

Премиера на "De puta madre" във Финландия

Сборникът с разкази "De puta madre" беше представен пред сънародниците ни в Хелзинки в Деня на българската просвета и култура - 24 май. Празникът събра в лятната градина на посолството над 150 емигранти, който от години живеят и работят във Финландия. Съотечествениците ни проявиха голям интерес към съвременната българска литература и буквално разграбиха "De puta madre" за броени минути. Честването и литературната премиера бяха организирани от посланика на България във Финландия Н.Пр. Пламен Бончев.

С представянето в Хелзинки продължи европейското "турне" на книгата след гостуванията в Будапеща, Берлин и Москва.