Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Просто думи

Зима

Заек подскача в снега.
Снегът не реагира.
Студ.


* * *


Сълзи

Не искаше да реже лук, за да заплаче.
Плачеше от цигарения дим
на непознатата в хола.


* * *


Технологично


Таблетът знае колко е часът
и какво е времето навън.
Но не знае колко те обичам.

вторник, 23 август 2011 г.

Ябълковото дърво и Самотата
















В клоните - ветрогони,
под дървото - пепел.
Откъде ми мирише на печени ябълки?

неделя, 14 август 2011 г.

London in my heart



Исках да остана да живея в Лондон,
но гарваните, които кръжаха над Big Ben,
не поискаха да ми го позволят.

Исках всеки ден да гледам града
от височината на London Eye,
но дъждът и облаците ми попречиха.

Исках да вдишвам от аромата
на карамелизираните фъстъци под моста,
но дълбоките води на Темза ме спряха.

Исках някъде по Baker Street
да срещна Шерлок Холмс и д-р Уотсън,
но две лисичета ме отклониха от пътя.

Исках онзи ден на Piccadilly Circus
Ерос да ми върне любовта ти,
но ти подмина и тази спирка на метрото.

Исках да останем в Лондон с тебе двамата
и да имаме къща на Camden Square...
Исках го. Но днес си заминавам.

неделя, 24 юли 2011 г.

Battle of Life 2011












Тъпа болка остро ме прониза 
във гърдите, като удар с меч. 
Кръв обля най-новата ми риза... 
В мойто лично царство почна сеч. 

Вместо да ме бранят и закрилят, 
войните полегнаха в тревата. 
Враговете ни видях да им си хилят 
и да търсят за страха отплата. 

Варвари посякоха ми командира, 
после – армията от бойци, 
нямах намерението да умирам - 
всички бяхме недоносени лъжци. 

Тъпа болка остро ме прониза, 
но не знам защо не заболя. 
Беше късно май за епикриза –
 бях с извадена отвън душа... 

Моята душа е победена 
от наемните убийци на тъгата. 
Армията ми е сломена - 
армия на самотата.

вторник, 28 юни 2011 г.

OMG

1 глава



Облаци над Слънчевград









В планината беше тихо.




Вятърът спеше в Пещерата на спомените и най-после беше оставил дърветата на мира, а двете новородени лисичета спяха под корема на майка си, сънувайки какви по-интересни игри ги очакват утре. Едно семейство катерици подреждаше хралупата си преди сън, самотна сърна оглеждаше дълго последното за деня свое отражение в потока и после отпи вода на големи глътки.




Четири червеношийки нарушаваха тишината от време на време, като пееха приспивни песни над гнездата си, докато малките се опитваха да си спестят ранното лягане и цвъртяха недоволно. На моменти беше трудно да се каже кое надделяваше – приспивните песни на майките червеношийки или врявата на малките пилета...




Въпреки птичия шум обаче, в планината беше спокойно – няколко минути преди да се спусне здрачът всички горски обитатели бяха притихнали и нощта не ги изненада – бяха готови да посрещнат летния мрак.




В подножието на планината спеше Слънчевград.




В града също беше тихо и спокойно, уличните лампи хвърляха шарени сенки по централната градска улица, на витрината на сладкарница “Захарното петле” светеше празнична торта с надпис “Честит рожден ден, Томи”, само че свещичките не бяха истински, а електрически и можеха да светят през цялата нощ, без да угаснат, в близкия безистен бездомно куче спеше кротко и примляскваше на сън, но мляскането беше толкова лежерно и лениво, че по никакъв начин не смущаваше нощта.




…………………..






Тази нощ Джак видя как през луната премина лека, едва доловима сянка. Ако можеше да говори, сигурно щеше да предупреди Томи и Питър, че слънчевите дни свършват за Слънчевград.

сряда, 8 юни 2011 г.

Дървото на живота

Виждали ли сте дървото на живота?
То е това, по което се катерим, пълзим по клоните, подхлъзваме се, увисваме на ръце – а-ха да паднем...
То е и това обаче, чиито здрави корени ни държат живи и ни карат да гледаме нагоре - към синьото небе, а не към земята, където пълзят червеи и бубочеки.
Червеите се намърдват в дървото, промъкват се под кората му, в плодовете му. Опитват се да го умъртвят, но не успяват.
Дървото на живота е някъде наблизо – в задния двор,
в близкия парк, в сърцето на любим човек.
То ни държи живи и ни дава надеждата на младите свежо зелени клони,
прохладата в житейската жега, успокоение за очите, когато всичко наоколо е сиво и черно.
Дървото на живота ни спасява, когато злото дебне наоколо.

вторник, 24 май 2011 г.

Триптих за Словото

* * *

О, Слово! О, Слово,
на какво си готово,
за да сложиш отново
в пистолета олово
или капка отрова
върху тръпката нова?



* * *

Когато си изгризах ноктите,
изгризах буквите.
И вече не мога да прочета
какво ти бях написал:
ОБ..Ч.... ТЕ



* * *

Вчера ти написах sms, че съм добре.
Днес ти писах, че затъвам в блато.
Утре ще ти пиша: “Vse taka sym zle…”
Това, че пиша sms-и, нали не ме прави писател?

сряда, 11 май 2011 г.

вторник, 10 май 2011 г.

Снощи пак си легнах сам




Обърнах се и отметнах завивките,



напипах празната страна на леглото ми.



Усетих, че ми липсват извивките



на тялото ти



и не можах да заспя, без да те целуна.






Затова не спах и тази нощ.



Прегръщах възглавницата ти



и я притисках толкова силно,



че в 3 без 10 я чух да стене.







Накрая станах – ударих челото си в здрача,



сънят беше хукнал да те дири в нощта.



Чаршафите се чудеха защо



никой не ги мачка,



а аз бях на път да ти изневеря



със самотата.






Глътнах две хапчета и се върнах в леглото.



Опитах се пак да заспя и не можах.



Не можех да заспя без теб, защото



никога, никога не спрях да те обичам...






Снощи пак си легнах сам.



A не искам да си лягам без теб.

вторник, 3 май 2011 г.

Емо Анчев и Криско решават да правят песен на премиерата на „Чай от спомени”

Вокалът на рок група „Конкурент” Емо Анчев и рапърът Криско решили да правят съвместна песен на премиерата на стихосбирката ми „Чай от спомени” миналата година на 24 юни.



Двамата бяха гости на представянето на книгата в бална зала „София” и в разговора се родила идеята за проекта, наречен „На кой му дреме”.



Представянето на клипа на песента ще бъде утре, 4 май. „На кой му дреме” е пилотен сингъл от 8-мия студиен албум на „Конкурент”.



На премиерата на „Чай от спомени” се събраха още: еротичната Сесил, провокативната певица Ан Джи и проф. Вучков. Но дали още някой е намислил съвместен проект, тепърва ще се разбере...



Може би е време и аз да измисля нещо... по-така...



Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG