Над люлките се спуска мрак...

Очаквайте следващата седмица официалния трейлър на романа “OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]”.

Това е приказната история на братята Томи и Питър Съншайн, които живеят весело и безгрижно в Слънчевград. Но една нощ тъмни облаци се спускат над къщите и Питър изчезва. Загадъчен черен човек отвлича малки деца от различни краища на света и ги крие в черния си замък. По-големият брат тръгва да търси Питър, следван от тяхното любимо куче – далматинеца Джак. По пътя двамата преодоляват какви ли не препятствия, срещат хищни цветя, отровни гълъби, шептояди, скинуокър, магещици и дори едни наемен убиец.

Последната битка в черния замък предстои...

Стават ли чудеса по Коледа?

Добре дошли в пътешествието OMG!
Надявам се всичко да бъде наред – да намеря спонсор и отпечатването да стане бързо, за да може за Коледа най-после да излезе романът ми OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]”. Защото не е достатъчно едни текст да бъде написан – после извървява много дълъг път, докато стане готова книга.
Един ден си казах: Само Джоан Роулинг ли може да пише приказни истории?” Нима няма други момчета като Хари Потър, които са готови да се изправят в битка срещу Злото? Има, отговорих си. И седнах да пиша “OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]”.
Отдайте се на историята, без да страхувате!

“OMG... e историята на двама братя – Томи и Питър Съншайн, в която са замесени две мистични червеношийки и един черен човек. Недосегаем в черния си замък, той отвлича малки деца от различни краища на света. Един ден тъмни облаци се спускат на Слънчевград и... Питър изчезва. По-малкият от братята е похитен от черния човек, а по-големият, воден от огромната си братска обич, тръгва да го търси. Заедно с далматинеца Джак преодоляват какви ли не препятствия, преди да стигнат до черния замък. А в замъка им предстои битка на живот и смърт със... самата Смърт”.

Сънипоуст


“Въпреки че това е роман, текстът е написан по нетрадиционен начин, в духа на добрите тв сериали – на отделни сцени, с динамично действие, постоянна смяна на локациите и неочаквани обрати в сюжета”.

Ула Кебер, NewsCableNetwork

Заради теб

Исках много неща да направя за тебе,
но страх ли ме беше, не знам.
И нищо не казах за черния лебед,
нито за черния великан...

Черният лебед се криеше в мене –
подливаше ми вода...
Черният великан беше бреме -
от малко дете до сега.

Но нещо се случи, когато дойде -
превърнах се бързо във белия лебед.
Под мене нямаше езеро, само небе -
и знаех, че бих направил всичко за тебе.

Бих си дал сърцето,
без да се поколебая
[заради теб].
Бих си жертвал пръстите, дори ръцете,
преди да дойде краят
[заради теб].

Бих прекосил моретата
и всички океани
[заради теб].
Бих положил клетва
пред твоите желания
[заради теб].

Бих дал последната си капка кръв,
последното си издихание
[заради теб].
Бих тичал към зората пръв,
отчаян, целият във рани
[заради теб].

Бих дал сърцето си за тебе,
не бих издал ни стон, ни звук.
И още там стоя – самотен лебед.
Но ти даде... сърцето си на друг.

тя обича да заспива на сърцето ми - 2

тя обича да заспива на сърцето ми...

но сърцето ми не е възглавница –
че всеки да заспива на нея.
уморих се да минавам границите,
писна ми да ми крадат идеите.

тя обича да заспива на сърцето ми...

но сърцето ми не е завивка –
че във нея всеки да се сгуши.
сложих масата, сложих покривката -
пак ще вечерям сам и бездушен.

тя обича да заспива на сърцето ми…

но сърцето ми не е чаршаф,
та под него мракът да се скрие.
бях наивен, но не бях дребнав
и разбрах, че “аз” и “ти” не прави “ние”.

тя обича да заспива на сърцето ми...

и тази вече няма кой да ми се скара -
забравих си в трамвая лицето...
хайде, ела тука, тара –
само ти можеш да заспиваш на сърцето ми.

Coming this Christmas

Самотната пейка

тя помни
много протрити дънки,
кални панталони,
къси панталонки,
намачкани тениски,
ризи и сака,
пухени якета
и закопчани догоре шлифери.
помни
последните листа на дървото над нея,
първия сняг на алеята,
първите теменуги в лехата,
последния залез над блока отсреща.
и помни още -
самотната старица,
дядото с бастуна,
хлапето, което влачеше камионче,
учениците с бира,
чинийката с цаца,
кучето, надушило цацата,
огризката от варена царевица,
майката с нова ноктопластика,
бащата на ролери,
двойката пред развод,
прегърнатите влюбени
и същите влюбени -
когато се целунаха за първи път.

но
нея
никой
никога
не беше я целувал.

П О К А Н А

тя обича да заспива на сърцето ми

тя обича да заспива на сърцето ми.
аз мисля, че не е много удобно,
но тя сигурно се приспива от пулса ми.

тя обича да заспива на ръката ми.
аз мисля, че не е много удобно,
но тя сигурно се чувства защитена.

тя обича да заспива, сгушена в мен.
покрай нея – заспивам и аз.
но се будя потен, защото дъхът й топли и двамата.

тя е кучето, за което cе грижа.
аз съм този, върху чието сърце заспива кучето вечер.

Blue Love

Опитах се една година
да живея без любовта ти,
но това е някакъв медицински феномен –
не знам как продължавам да живея без сърце.
Опитах се цели 12 месеца
да не мисля за теб,
но любовта ми не е като газова запалка –
да мога да я презаредя веднъж като свърши.
Опитах се една година
да не сънувам нощем устните ти,
но това не е концерт по желание,
а любовта не е спрей против комарите лете.
Опитвах се ден след ден
да не си припомням синьото на очите ти,
но около мен има толкова много сини неща,
че не успях, и накрая се предадох на синьото.

Добро утро, синева.
Добър ден, синигер.
Добър вечер, син диван.
Лека нощ, сини очи.

НИКОЙ / НЯКОЙ

Миналата седмицa преживях огромен психологически срив, а рано тази сутрин в едно кафене чух последната песен на Графа, в която се пее:

„Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг...”

и си дадох сметка, че няма значение колко пари ни остават до заплата, няма значение каква е сметката за парното, няма значение дали е кално или грее слънце, няма значение дали срещаме познати или непознати. Значение има единствено това дали ни е било приятно заедно и дали има някой, за когото да НЕ сме Никой! И дали е имало поводи да се усмихваме, въпреки проблемите.

Надявам се приятно да ни бъде заедно и през днешния ден, когато се срещнем някъде по пътя.