Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

петък, 17 февруари 2012 г.

О, мойко моя, родино мила...
























В края на тази седмица се навършват 139 години от Смъртта на Апостола. Но представете си следната утопична ситуация ...
Годината е 2012-та.
Спасен с машина на времето от бесилото, Левски седи в кабинета си на Дондуков № 1 и разлиства някакви книжа на бюрото. Мисли си за тая чиста и свата република, за която се бореше. Спомня си, че ако спечели – печелят всички, ако изгуби – губи само себе си. Замисля се за саможертвата и има ли тя почва в 21 век.
Млада секретарка с ноктопластика и блузка с хубаво деколте влиза в кабинета притеснено и казва : Пуснете си телевизора.
Левски щраква с дистанционното и попада на репортаж от пресконференция на директора на НЗОК Нели Нешева, която агресивно и влюбена в самата себе си обяснява какъв голям труд е положила, как цени труда си и затова не е срамно, че си е писала бонус над 12 хил. лв. за 2011-та.
Гледа Левски и не вярва на очите си. Гледа и се чуди – аз ли я сложих тая Нели за шефка на касата?
Вдига Левски телефона, звъни на Нелито и й казва след 2 минути оставката й да бъде на бюрото му.
Бедната Нели в това време седи в кабинета си в касата и шие байрак. Мислела да го развее на поредната си пресконференция и да призове всички да си пишат бонуси.
Но Нелито нямало повече да бъде шефка на касата, защото министър- председателят Васил Левски я уволни преди 1 минута...

Ето такава утопия сънувах миналата нощ и се събудих облян в пот от мисълта, че в реалната България Нели Нешева ще продължава да ръководи НЗОК, без да смятам колко вноски на безработни по 16.80 лв. се побират във въпросния бонус от 12 хил. и нещо лева, без да се чудя как може да няма пари за операции на деца, но да има бонуси.
Но защо ли се чудя. Аз отдавна знам, че живеем в чудна държавичка.


- - -

Само 1 час след този пост Нели Нешева подаде оставка. Не заради моя коментар де ;)

петък, 10 февруари 2012 г.

Coming this spring



неделя, 5 февруари 2012 г.

Когато те харесвам...





















Когато те харесвам,
искам да те харесвам
цялата.

Нощем,
докато заспивам във скута ти,
сутрин,
когато целуваш клепачите ми.

Ти знаеш, че те харесвам.
И те харесвам
цялата.

Седнала до мен
на затрупаната със сняг пейка,
прегърнала сърцето ми,
когато заедно слушаме мрака.

Харесвам те
цялата.

Сочните устни,
аромата на кожата,
синевата в очите ти
и вкуса на череши по устните.

Харесвах те цялата.
И никога не спрях
да те харесвам.

Дори когато онази вечер
взе любовта ми,
проста я на кухненската маса
и я направи на салата.
Гарнира и с не-любов
и няколко капки оцет.

Никога не престанах
да те харесвам.

Въпреки че последната Коледа
беше самотна.
И въпреки неизпратените смс-и,
които ти написах наум.

Харесвам те.
Обичам те.

Питам се само
дали и ти ме харесваш,
ако вече не ме обичаш...

И цял живот ли ще бъде така?

----
* текстът участва в любовния конкурс на EasyJet за 14-ти февруари

понеделник, 30 януари 2012 г.

OMG в книжарниците



четвъртък, 26 януари 2012 г.

понеделник, 23 януари 2012 г.

петък, 20 януари 2012 г.

Сърдечно благодаря


















Сърдечно благодаря на всички, който дойдоха на премиерата на романа ми OMG снощи! Радвам се, че имам толкова много приятели ;)


Благодаря и за поздравленията, които получих:

- от Нова телевизия и г-жа Силва Зурлева

- от директора на Столичната библиотека г-н Михаил Белчев

- от Испанското посолство в София и временно управляващия Н. Пр. Луис Кановас дел Кастильо Муноз

- от министъра на културата г-н Вежди Рашидов

- от министър-председателя г-н Бойко Борисов.


Приятно четене на OMG!


Иво Тодоров

четвъртък, 12 януари 2012 г.

За кучетата, Столична община и хората (от ЕС)























Това е личното мнение на гражданина Иво Тодоров.
Столична община явно не разбира, че гражданите имат не само задължения, а и права.
А пресцентърът на Столична община се скъсва от работа...
Става въпрос за поставянето на чипове на домашните кучета.
И поредната безумна истерия около тази кампания.
Преди 2 години имаше такава истерия с това да се регистрират кучетата в общината.
И понеже гражданинът Иво Тодоров искаше да бъде съвестен граждани, отиде в общината. Влезе в някаква малка стаичка, попадна на човек с протрит пуловер, който ядеше семки. Човекът даже не прегледа паспорта на кучето му, видя само че е кръстоска и го попита не е ли могъл да си вземе по-породисто куче, ами улично.... На гражданина Иво Тодоров му се прииска да го напсува, но не го направи.
Не искаше да му обяснява как е намерил кучето като съвсем малко, как е започнал да се грижи за него, как то е станало част от живота му, как не си е и представял, че може да обича така някое живо същество, което не му е гадже...
И онзи човек с пуловера даде на гражданина Тодоров малко листче - 2 на 2 см от някаква карирана хартия с номер и печат, нито номерът се четеше, нето печатът... И понеже кучето е кастрирано, е освободено е таксата 24 лв. на година.
Това беше преди 2 години.
За това време никой не поиска от гражданина Тодоров да види дали кучето му е регистрирано в Столична община.
Сега Столична община иска от гражданина Тодоров да постави на кучето си чип. Иначе ще го глобят.
Гражданинът Тодоров иска да бъде съвестен гражданин. И да изпълни наредбата на общината. Но се пита защо общината само иска от него и защо трябва да се чувства като престъпник за това, че преди време е прибрал едно улично куче и е започнал да се грижи за него, вместо то да създава проблеми на същата тази Столична община.
И защо като гражданин има само задължения и няма никакви права.
И защо служилите от Столична община и от Инспектора не си вдигнат задниците и да отидат за 1-2 дена във Виена да видят какви специални паркове имат хората, за да си разхождат кучетата им, как пространството е заделено само за кучетата, как е заградено. Как кучетата не пречат на майките и децата и как майките и децата не пречат на кучетата да тичат на воля.
Или да идат тези служители на столична община в Лондон, за да видят как кучетата на английските поданици тичат без проблеми и без намордници и в Сейнт Джеймс парк, на метри от Бъкингамския дворец, и в Хайд парк, на метри от двореца Кенсингтън.
А в София, като искат от нас, защо не вземат и да ни дадат нещо.
Друг въпрос е, че тези дни журналистът Иво Тодоров за пореден път се убеди, че Пресцентърът на Столична община не върши никаква работа.
И че там има хора, която явно по цял ден само ядат тиквени или слънчогледови семки.
И журналистът Иво Тодоров поиска да не бъде лицемер и да не се прави, че нищо не е станало и иска да каже, че има една госпожа – каква се Цвети Кръстева, и е ръководител на този пресцентър, и работи на тази работа от няколко кмета насам.... Ако зависеше от гражданина и журналиста Иво Тодоров, той отдавна щеше да я е уволнил, но в момента не е кмет на София... И си е проблем на кмета на София, че пресцентърът на Столична община не върши никаква работа – нито за да осигурява събеседник за чиповете и кучетата, нито по друга тема.
Да им е честита Новата 2012-та година!

понеделник, 9 януари 2012 г.

ПОКАНА



сряда, 4 януари 2012 г.

Някои книжарници в София, където може да се намери OMG




Новият ми роман “OMG [Момчето, което искаше да убие Смъртта]” може да бъде намерен в следните книжарници в София:
- Български книжици - ул. "Аксаков" 10
- Книжарница "Нисим"- бул. "Васил Левски" № 59
- Книжарница "Люпен-М" - ул. "Оборище" № 75
и на други места, а както и на едро - на Книжна борса "Болид" - Дружба 1, бул. "Искърско шосе" № 19, на щанда на Жени Хаджииванова.
Книгата може да бъде поръчана и на e-mail: omg@dir.bg.

OMG е съкращение от фразата Oh, My God (Господи, Боже мой).
Това е историята на братята Томи и Питър Съншайн, които живеят весело и безгрижно в Слънчевград. Но една нощ тъмни облаци се спускат над къщите и Питър изчезва. Страховит черен човек отвлича малки деца от всички краища на света и ги държи заключени в черния си замък... По-големият брат тръгва да търси Питър, следван от тяхното любимо куче – далматинеца Джак. Двамата преодоляват какви ли не препятствия, преди да стигнат до черния замък, като срещат хищни цветя, отровни гълъби, шептояди, скинуокър, магещици и дори едни наемен убиец... А в замъка им предстои битка на живот и смърт със... самата Смърт.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG