Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

неделя, 27 ноември 2016 г.

You Will Never Know




















Мисля, че понякога
не усещам дъха,
който устни парещи
ми донасят.

Мисля, че понякога
недовършвам съня
и прегръщам утрото
непогален.

Сигурно понякога
гол сред росни треви
чакам звездопада ти
непорочен.

Сигурно понякога
се обличам в страха.
Сигурно понякога
се отричам.

Може би понякога
неусетно вървя
към онази улица
с твойто име.

Може би понякога
не приличам на мен.
Но ти това никога
няма да узнаеш.

понеделник, 7 ноември 2016 г.

Не разбрах











Не разбрах, че нощта си отиде в без десет.
Не разбрах, че след теб има мухъл и плесен.
Не, не разбрах.

Не разбрах, че сърцето ти сочно изстина.
Не разбрах как без него ще паля камината.
Не, не разбрах.

Не разбрах, чe отново ме чакаш на ъгъл.
Не разбрах аз ли съм лъгал.
Не, не разбрах.

Не разбрах, че за теб съм претоплена манджа.
Не разбрах, че съм станал петно на паважа.
Не, не разбрах.

Не разбрах как без теб ще живея.
Не разбрах колко време ще носиш жалейката.

Не разбрах.
Просто спях.

събота, 13 август 2016 г.

Не тъгувай, моя обич


















"
Не тъгувай, моя обичпърва и последна..."
                   Миряна Башева



Не тъгуваш.
Даже нямаш никакво намерение
да пуснеш една сълза за мен.
Прежали ме още след първата спирка на трамвая,
с който отпътува гордостта ми.
Изтри всички мои снимки от телефона си.
Изтри номера ми.
Изтри и кошчето на компютъра,
че да не останат случайно някъде
следи от моето съществуване.
Заличи ме.
Премахна ме от живота си като празна найлонова торбичка,
в която втори път няма да сложиш килограм картофи.

Не тъгуваш.
А и няма за какво да се измъчваш.
Аз съм този, който утре ще умре от любов.
Не ти.
Аз съм този, дето би разкъсал гръдния си кош,
за да те наметне,
ако зъзнеш на някой ъгъл.
Но не се безпокой за мен.
Щом и ти ме забравиш,
никой вече няма да си спомня името ми.

Не тъгувай, моя обич.
Прибери се вкъщи,
където те чака твоята последна любов.
Няма смисъл да виждаш в очите му
моите.
Да сравняваш тембъра на гласа му
с моя.
Нито пениса му -
с моя...
Няма смисъл.

Аз вече пътувам към утрото.
Там ме очаква споменът
за моята голяма любов.

Но не тъгувай, моя обич.
Първа.
И последна.

сряда, 3 август 2016 г.

Insomnia




















Щом не можех да заспя,
пишех си с луната
смс-и, за които
никой не узна.

Щом си лягах във зори,
къпех се в росата -
чисто гол и непрозрачен.
Ти не ме видя.

Щом се молех на дъжда,
бях се слял с прахта.
Някой с гуменки притича –
загрози калта.

Щом се влюбих във звезда,
от никой невидяна,
легнах в лунното корито
като в празна вана.

Там поисках да заспя
сам за 100 години.
Ала как ли се лекува
безсъние?



сряда, 6 юли 2016 г.

Само днес...


вторник, 21 юни 2016 г.

Лятото














Противно ми е лятото -
с лъчите си жигоса ме.
На облаците ятото
със устни захаросани
челото ми целуваше
и лепнеше безветрие.
А слънцето флиртуваше
с гнева на термометрите.
За плаж и за море
бълнуваха дърветата,
но нямаше небе
над тихата планета.
И няма грам усилие
за лятно беззаконие.
Морето е идилия.
А може би – ирония.

Противно ми е лятото,
заклело се в безводие.
Но аз съм децата му,
от слънчевата зодия.

понеделник, 30 май 2016 г.

White Walker



image: GOT








Дадох ти левче – за баничка с боза.
Не отпих от баницата, не ядох от бозата.
Гладен си останах.
Но стигнах навреме за работа.

Докато бързах, се спънах
в сино-атриалния възел на сърцето ти.
Дори и не се опитах да го развържа.
Бързах за работа.

Дадох ти после 12 лева –
да си купиш нещо за Първа пролет.
Нищо че беше миналия месец.

Не отпих от шампоана ти,
не изядох вафлените бикини.
Бързах да се прибера вкъщи
след работа.

На партера срещнах съседите,
които не ме видяха.
Кихнах, а никой не ми пожела
“наздраве”.

Ти ме превърна в Бял бродник.

Не защото пребродих целия град,
за да търся къде си изпуснала
Митралната клапа на сърцето си.

А защото съм бял и прозрачен
като леда в сърцето ти.

Докато сме сънували прегърнати завчера
Лазурния бряг на безбрачните,
ледена висулка от сърцето ти
се е промушила несъзнателно в моето.

И понеже не мога да бъда Ледения крал
на твоето Ледено кралство,
доброволно се предадох на Дамата в бяло.

Тя ме прегърна така, както ти никога не си.
Подари ми бял халат, какъвто ти никога не си.
Запари ми чая, който ти никога не си.
И ми даде ново име, за да не ме разпознаеш
никога.

Приятно ми е, Бял бродник!
Какво ще си поръчате за вечеря?

петък, 27 май 2016 г.

четвъртък, 26 май 2016 г.

Няма ли да се прибереш вкъщи?













Няма ли да се прибереш вкъщи?
Яйцата, които изпържих за закуска,
станаха на подметка.
Огледалото в банята
не иска да ме показва без теб –
стои през цялото време запотено
и облачно.

Няма ли да се прибереш вкъщи?
Не мога да изям сам
салата за двама, която приготвих за обяд.
Ризите ми лежат на канапето
неизгладени и сбръчкани –
гардеробът категорично отказва да ги приюти.

Няма ли да се прибереш вкъщи?
Взех хрупкаво китайско пиле за вечеря.
И ориз с бамбук и зеленчуци.
Кучето сигурно ще се уреди за пилешкото.
Но бамбукът няма да се услади
нито на него, нито на мен.

Няма ли да се прибереш вкъщи?
Чаршафите няма да ми позволят
да заспя сам за поредна нощ.
Една нощна пеперуда се нанесе в спалнята
и нищо чудно да покани и други –
на частно парти.

Знам, че няма как да се прибереш вкъщи.
Не защото няма таксита.
Не защото не помниш адреса.
Не защото нямам име.
А защото си фикция,
която видях, че вчера постна във фейсбук
пълен азбучен указател
на последните си 396 любови.

Зарежи го тоя указател!
Няма ли да се прибереш вкъщи?

събота, 21 май 2016 г.

Две букви

Ти ме унищожи.
Нищо не остана от мен.
Нищо.
Само инициалите ми.
И. Т.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG