Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

събота, 7 януари 2017 г.

Ивановден














Свърши се отново житото,
гладни птиците кръжат.
А в продънено корито
златна рибка търси път.

Търси морето тя,
птиците – пролетта.

Под стрехите чувства есенни
са нанизани на връв,
А в ъглите – студ и плесен,
зимата от плът и кръв.

Зимата е декор:
късче небе и бор.

Гледам ноктите изгризани –
блед, неуравновесен.
Слагам си и бяла риза –
днес е Ивановден.

Утре е само сън.
Сън: съм или не съм.

Неподвластни на природата
птиците леда кълват.
Лутането стана мода –
рибката не търси вече път.

Правейки кръстен знак
моля за малко сняг.

Мойте души са три:
Зимата. Аз. И ти.

петък, 6 януари 2017 г.

Да уважаваме авторските права

През пролетта на 2016 г., като кандидат за Генерален директор на БНР бях поканен на среща от Управителния съвет на Музикаутор. На нея стана дума за необходимостта от увеличаване на възнагражденията за авотрските права. И аз подкрепих идеята за разговори и за поетапно увеличение. 
Смятам, че като обществена медия, БНР трябва изцяло да подкрепя българската култура, и в частност -българската музика. От друга страна, според мен, всеки труд трябва да бъде възнаграждаван подобаващо. Сред колегите в БНР има много музиканти, изпълнители, хорови диригенти, композитори, автори на текстова, поети. Затова смятам, че няма как да отречем правото на всеки автор да получава достойно възнаграждение за своя труд, в следствие на който се е появило определено музикално произведение. И когато бях Програмен директор на БНР изцяло съм подрепял родната музика - във всичките й жанрове. 
Преди време една дама от далечен провинциален град събрала от интернет стихове на известни български поети, вкл. на Маргарита Петкова, която ми разказа тази история, копирала текстовете и... издала стихосбирка със своето име на корицата!  Нали не искаме това да се случва?

Всички ние уважаваме правата на авторите. И малко е странно, когато започна кризата със спирането на музиката с права по БНР, да коментираме колко хубаво звучат програмите само с класическа музика и автентичен фолклор. Ами кой ни е спрал и преди това да ги пускаме?! И отговорността за сегашната криза в БНР не е на Музикаутор. Както вчера неговите представители обещаха, днес изпратиха своето предложение на БНР за проекто-тарифата. Но БНР обяви, че няма да има двустранна среща в понеделник. БНР явно не иска да има договор. Не смея и да си помисля, че БНР подкрепя пиратското съдържание!  Кризата с музиката е изцяло отговорност на ръководството на БНР. И най-вероятно СЕМ се провали в ролята си на медиатор.

понеделник, 2 януари 2017 г.

Не говори













Не говори.
Ще те прегръщам тихо,
когато мине последният трамвай,
когато и луната заспи.

Не говори.
Ще те прегръщам тихо,
докато  излекувам сърцебиенето ти,
докато влезем заедно в нашия сън.

Не говори.
Ще те прегръщам тихо,
защото аз съм син на тишината,
а ти -  дете на беззвездната нощ.

Не говори.
Ще те прегръщам тихо,
докато ти разказвам какъв ще бъде светът утре –
тогава, когато ме няма.  

Но сега не говори.
И ме прегръщай тихо.
Не бива никой друг да чува тази приказка –
тя е само за теб.

Не говори...
Само ме целувай.

Не говори...
Заспа ли, моя любов?

сряда, 21 декември 2016 г.

Знаците на съдбата












Преди 15-тина години бях продуцент на информационните програми в частната радиостанция НЕТ. Тогава измислих една инициатива, която няколко години по-късно, след като НЕТ престана да съществува, колеги от други медии копираха директно. Класацията "Българин на годината" - за обикновени хора, направили значими дела и помогнали на големи групи от групи от хора. През 2002 г, в първото й издание, в една от категориите спечели отец Иван от Нови хан, който току-що беше започнал да изгражда своя дом-убежище за хора в нужда. Днес 15-тина години по късно, в телевизионното предаване, на което сега съм продуцент, ще излъчим голямо коледно интервю със сина на отец Иван - отец Григорий. А тази вечер бях част от благотворителен концерт, който събираше дарения за дома в Нови хан. 
Ако има знаци на съдбата, това са те. Тези двама мъже вече 15-тина година не се отказват от делото си да помагат. И за щастие, има добри хора, които са готови да ги подкрепят, особено през зимата. 

Има знаци на съдбата. Трябва само да ги открием, ако искаме, да ги разчетем, ако искаме. И да се доверим на доброто. За щастие, по Коледа стават чудеса, а и не само тогава. Благотворителният концерт днес събра скромната, но от сърце сумa 1686 лв.

неделя, 27 ноември 2016 г.

You Will Never Know




















Мисля, че понякога
не усещам дъха,
който устни парещи
ми донасят.

Мисля, че понякога
недовършвам съня
и прегръщам утрото
непогален.

Сигурно понякога
гол сред росни треви
чакам звездопада ти
непорочен.

Сигурно понякога
се обличам в страха.
Сигурно понякога
се отричам.

Може би понякога
неусетно вървя
към онази улица
с твойто име.

Може би понякога
не приличам на мен.
Но ти това никога
няма да узнаеш.

понеделник, 7 ноември 2016 г.

Не разбрах











Не разбрах, че нощта си отиде в без десет.
Не разбрах, че след теб има мухъл и плесен.
Не, не разбрах.

Не разбрах, че сърцето ти сочно изстина.
Не разбрах как без него ще паля камината.
Не, не разбрах.

Не разбрах, чe отново ме чакаш на ъгъл.
Не разбрах аз ли съм лъгал.
Не, не разбрах.

Не разбрах, че за теб съм претоплена манджа.
Не разбрах, че съм станал петно на паважа.
Не, не разбрах.

Не разбрах как без теб ще живея.
Не разбрах колко време ще носиш жалейката.

Не разбрах.
Просто спях.

събота, 13 август 2016 г.

Не тъгувай, моя обич


















"
Не тъгувай, моя обичпърва и последна..."
                   Миряна Башева



Не тъгуваш.
Даже нямаш никакво намерение
да пуснеш една сълза за мен.
Прежали ме още след първата спирка на трамвая,
с който отпътува гордостта ми.
Изтри всички мои снимки от телефона си.
Изтри номера ми.
Изтри и кошчето на компютъра,
че да не останат случайно някъде
следи от моето съществуване.
Заличи ме.
Премахна ме от живота си като празна найлонова торбичка,
в която втори път няма да сложиш килограм картофи.

Не тъгуваш.
А и няма за какво да се измъчваш.
Аз съм този, който утре ще умре от любов.
Не ти.
Аз съм този, дето би разкъсал гръдния си кош,
за да те наметне,
ако зъзнеш на някой ъгъл.
Но не се безпокой за мен.
Щом и ти ме забравиш,
никой вече няма да си спомня името ми.

Не тъгувай, моя обич.
Прибери се вкъщи,
където те чака твоята последна любов.
Няма смисъл да виждаш в очите му
моите.
Да сравняваш тембъра на гласа му
с моя.
Нито пениса му -
с моя...
Няма смисъл.

Аз вече пътувам към утрото.
Там ме очаква споменът
за моята голяма любов.

Но не тъгувай, моя обич.
Първа.
И последна.

сряда, 3 август 2016 г.

Insomnia




















Щом не можех да заспя,
пишех си с луната
смс-и, за които
никой не узна.

Щом си лягах във зори,
къпех се в росата -
чисто гол и непрозрачен.
Ти не ме видя.

Щом се молех на дъжда,
бях се слял с прахта.
Някой с гуменки притича –
загрози калта.

Щом се влюбих във звезда,
от никой невидяна,
легнах в лунното корито
като в празна вана.

Там поисках да заспя
сам за 100 години.
Ала как ли се лекува
безсъние?



сряда, 6 юли 2016 г.

Само днес...


вторник, 21 юни 2016 г.

Лятото














Противно ми е лятото -
с лъчите си жигоса ме.
На облаците ятото
със устни захаросани
челото ми целуваше
и лепнеше безветрие.
А слънцето флиртуваше
с гнева на термометрите.
За плаж и за море
бълнуваха дърветата,
но нямаше небе
над тихата планета.
И няма грам усилие
за лятно беззаконие.
Морето е идилия.
А може би – ирония.

Противно ми е лятото,
заклело се в безводие.
Но аз съм децата му,
от слънчевата зодия.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG