Дъждовното лято на 2018-та

Тогава дойде чумата по овцете,

а Пенка избяга зад граница.

Дъждът не успя да измие кръвта по ръцете ни.

Свърши се сиренето за баница.

Тогава не остана време за плаж –

риби изплуваха като удваници.

Дъждът беше просто безличен пейзаж,

страхът и смехът станаха навици.

Тогава те срещнах, не можех да дишам –

дъждът задушаваше многознайната ми уста.

Facebook-ът затъна във кишата...

Тогава започнаха първите 100 години на самота.

Тогава във локвите шарени се изгубих –

не различавах повече деня от нощта.

Настина, нямам предства за другите,

но аз се опитах на повърхността 

          да се задържа.

Тогава изгледах лятото как си отива,

загърното в моето старо сако от велур.

Не оказах на бурите никаква съпротива,

защото лятото беше един... каламбур.

ти не дойде

ти не дойде -
угасна свещта,
ти не дойде
и аз си легнах със нощта.

ти не дойде -
луната заспа,
ти не дойде
не мога, но ще замълча...

ти не дойде -
живеем в лъжа,
мракът ме спря
да сторя грях на сутринта. 

ти не дойде.
с новата зора
ти не дойде,
но чаках, чакам досега.

ти не дойде -
чаках в нощта.
ти не дойде, 
напразно чаках любовта. 

ЛЯСТОВИЦА

Пита ме много дни

и нощи - 

какви са на цвят 

очите ми.

Нямаше как 

да ти отговоря,

защото никога 

не бях виждал огледало.

Попита ме 

миналото лято

колко години

ще те обичам.

Нямаше как 

да ти отговоря,

понеже ден година храни.

А ние стояхме все гладни за любов.

Попита ме,

преди да заминеш за Рим,

как да запазим 

Великата красота на Сорентино.

Нямаше как 

да ти отговоря,

защото побелялата ми брада

мълчеше многозначително. 

Попита ме една сутрин –

още преди да изгрее слънцето,

какво е сексът 

за мен.

Отговорих ти: “Лястовица”. 

Защото има поверие,

че да развалиш лястовиче гнездо

е грях.

Аз не бих сторил такъв грях.

Никога не бих разрушил гнездо.

Просто бих се скрил в него, 

моя любов.

Leave My Heart Alone

Leave my heart alone - 

Let it beat as it will, my love

Leave my empty hands alone,

Let  they put my love above. 

Leave the words unspoken

When you said me goodbye.

Leave my lonely heart broken,

Leave it all days and nights.

Leave my lips in your bed,

Let them stay unkissed.

Let they colored in red

Every time when I miss you.

Leave me my lonely moments,

Leave me my graying lifetime. 

I don’t need you - no comment. 

But my love wasn’t a crime.

Leave my heart alone –

We started а battle in а warzone.

Leave my heart alone.

Do u hear me? Leave it alone!

Рекламация

Tрябваше да върна любовта

заедно със касовата й бележка.

Влизането ми във хипермаркета на края на света

беше някаква детинска грешка.

Tрябваше да върна любовта

преди кутията със спомените да отворя.

Начената, нахапана, отворена от вечерта - 

нямаше да мога с касиерката да споря. 

Tрябваше да върна любовта

когато още нещо леко замириса. 

На гаранцията й, в последната графа

исках рекламацията да напиша.

Tрябваше да върна любовта

преди да влезеш през парадната врата. 

На брега на Северно море

На брега на Северно море 

седнах да почакам лятото. 

Бях спокоен, беше ми добре,
нямаше да търся ново ято.

На брега на Северно море

седнах да побъбря с тишината.

Нямаше кой друг да разбере  - 

аз и тя си знаехме цената.

На брега на Северно море

седнах да вечерям със зората.

Бях като ранен елен – 

лутащ се между рогата си.

На брега на Северно море

играехме с морето на шише.

ALL MY SINS

I’ll die for my sins

But I have no blame.

The scars on my skin

Repeat it again.

I’ll do my best

Pray day & night.

But I need a rest - 

After five.

Over my head -

А halo of a saint.

I bring a piece of bread

For all poor and insane.

Kiss me tonight, 

Forgive my sins.

Everything will be alright –

It just now begins. 

Go on, take a bow -

I’ll sit on the throne.

You are my pillow,

I am your son.

Salvation

Искам да върна часовника

преди да сложиш примката.

преди да заредиш куршума,

преди да изпиеш чашата,

преди нощта да свърши,

преди кошмарът да те изяде,

преди да се събудиш,

преди да разбереш, че ме обичаш,

преди очите ми да те намерят,

пред да познаеш болката,

преди слънцето да залезе,

преди да ме целунеш,

преди пълнолунието,

преди да се родя.

Искам да върна времето назад.

А то прегръща ми стрелките.

Never Give Up

Няма да се предам. 

Вълците са на входа.

В задния двор – неонацисти. 

Тролове дебнат за своя угода. 

Имам ли хапче за глисти?

Върколаци ми взимат мярката.

Добри жени - шият риза.

Боледувал съм едра шарка.

Няма нужда от епикриза. 

Утре ще срещна пак нарцисисти

и усмихнати лицемери.

Няма да се поддам на лъжите им.

Нямам такова намерение.

Вълците дебнат на входа. 

В кухнята плъзват предатели.

Недоверието е на мода.

Лесно забрави, че сме побратими.

Нямам нужда от незаслужена слава.  

Най-тъмно е преди да зазоряване.

Лесно е да нямаш съвест и срам...

Но тoзи път няма да се предам.


P.S. Всяка нощ сънувам ужасни кошмари.
Единственият начин да се спася от тях,
е като ги разкажа...

Страх ме е

Страхувам се,

че ще дойде ден, 

когато няма да помня 

името си.

Когато и ти

няма да го помниш.

Когато няма да помня лицето ти

очите ти, сърцебиенето ти.

Страхувам се,

че ще дойде ден,

когато няма да помня пътя си – 

няма да знам на коя улица живея,

в коя кооперация,

на кой етаж. 

А ти няма да си спомниш

номера на телефона ми.

Страхувам се,

че ще дойде ден,

когато ще посрещнеш утрото

без мен.

И понеже няма да ме помниш - 

няма да ти липсвам.

Но най-много се страхувам,

че ще дойде ден,

когато ще отворя очи - 

сам-самичък  в празното легло,

а ти ще ми помахаш от тавана,

нарисуван с облак. 

И аз, 

забравил всичко друго на света,

ще помня само любовта ти.