Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

сряда, 9 декември 2020 г.

ЛЮБОВТА...

 

И във времена на пандемия и на карантина я има.

Да даваш Любов и да получаваш Любов е Спасение.

Само тя е по-силна от болка, болести и Раздяла...

Имам удоволствието да обява предстоящата поява на една книга, която искам да бъде коледен подарък в дни на изпитания - новата ми стихосбирка "Любов по време на карантината".

Кога и как - ще информирам съвсем скоро.

 

четвъртък, 19 ноември 2020 г.

сърцето ти

Чух сърцето ти да бие
във бездънна тишина...
Не вярвам вече във магиите,
но вярвам още в любовта.

И вярвам, че във мрака има
и страх, и нежна светлина.
Рисувам без бои картината,
която бях ти обещал.

Сърцето ти ще ме погали -
ранен, но смел тереадор...
Мечтите ми са портокалите
от твоя коледен декор.

Дочух сърцето ти да бие...
С това сърце живеем ние.

петък, 13 ноември 2020 г.

Преди милион години








художник
Boris Wolf












Обичах призори да те прегръщам
в прозрачната ни лятна къща.

Обичах тихичко да те целувам - 
преди към залеза да отпътувам.

Обичах да си спомням за очите ти -
небесни, верни и открити.

Обичах раните ти по коляното,
когато в слънчогледите се крихме двамата.

Обичахме да няма други хора 
и само ние да мълчим с умората.

Обичахме на “Лунната соната”
да газим чисто голи във тревата.  

Ще сложим ли отново коледна украса,
дори когато в кухнята е празна масата?

Навярно този вирус ще отмине...
Но минали са сякаш милион години.

сряда, 7 октомври 2020 г.

Скръбта е къщичка самотна

 











В нея можеш да се скриеш
от дъжда и любопитни думи.
Помниш ли, че там били сме ние -  
като ни излъга пълнолунието?

Там си насаме със всяка болка,
защитен от четири стени.
Там не съществуват „кой”, кога” и „колко”.
Аз живял съм там, живяла си и ти.

В къщата самотна на тъгата
всяка тухла помни моя вик.
Tи си на скръбта сестрата,
аз – изгубил се егоцентрик.

На самотен хълм самотна къща –
в нея аз скръбта прегръщам. 

 


сряда, 19 август 2020 г.

antiCOVID

Слънце -
в житно зрънце.
Пясък -
като крясък.

Спи врабчето
под небето.
А морето
плаче, клетото.

Тихо лято.
Плахо ято.
Няма хора -
само маски и умора.

Сляпо куче в двора рови.
Времето е antiCOVID.

вторник, 4 август 2020 г.

С ЦЯЛАТА МИ ЛЮБОВ

 











Когато утрото се събуди,
когато влезем заедно в нов ден,
когато върнат се пеперудите,
когато гушне ме вик студен...

Когато маските са за другите,
когато споменът е вцепенен,
когато истина са заблудите,
когато никой не вярва в мен...

Когато паднат черти и граници,
когато полетът е отменен,
когато вече няма празници,
но всеки ден е Ден свещен...

...ще разбереш, че съм синът Христов -
с цялата ми любов.

събота, 18 юли 2020 г.

ЧИЕ ИМЕ ОЧАКВАШ?












Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който е бил на дивана ти
или друг, с когото сте пили, докато съмне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Някой, който не знае думите "ние" и "двама"
или друг, взел ти сърцето, без да го върне?

Чие име
очакваш да видиш на екрана,
когато телефонът ти звънне?
Моето име е кардиограмата ми.
Сърцебиенето ми кой ще прегърне?

Не си измисляй име красиво.
Казвам се Иво.

четвъртък, 9 юли 2020 г.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта

























Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
Но любовта ти е самата пропаст...
Опитвам се да разбера това,
докато твоите очи ме гледат кротко.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта,
но нямаме спасително въже.
Секундите текат като река...
Вземи дъха ми и го раздели на две.

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
Един вик само - и ще падне.
Защо ли спомням си сега неща,
от които да ми става гадно?!..

Любовта ми плаче на ръба на пропастта.
А любовта ти е сестра на Вечността.



четвъртък, 11 юни 2020 г.

дишай






















няма време да косим тревата,
няма вече мостче над реката ти,
нямам 5 секунди разкаяние,
няма ни на селфи двамата.

няма тишина във тази стая,
няма вече сенки от трамваите,
няма термометри и заблуди,
няма ги и маските на другите.

няма вик във празното легло,
няма страх във моето око,
няма кой да ми даде разпятие,
няма смисъл да сме непознати.

но дишай, моя любов,
дишай...

вдишай. издишай.
вдишай... издишай...



петък, 5 юни 2020 г.

ПРЕМИЕРА: "ТАРА & AЗ"


























Само този, който е гледал или гледа вкъщи куче или котка, знае как животните стават част от семейството и грижата за тях ни променя, правейки ни по-отговорни и отдадени – и към тях, и към любимите ни хора.
Истории за много радостни моменти и пакости разказвам в новата си книга „ТАРА & АЗ”. Романът, издание на „Лексикон”, излезе само няколко дни преди вирусът да затвори целия свят. Затова отложихме представянето за по-добри времена. И това ще се случи на 7 юли от 18.30 ч. на откритата лятна сцена на театър „София”.
За премиерата съм поканил много мои приятели известни личности, замиващи се с изкуство, които имат домашни любимци.
Казват, че кучето е сърце, обвито в козина. И когато в живота ти влезе едно малко паленце, готово да прави всякакви бели и лудории, за които не си и подозирал, в началото му се ядосваш. После – полагайки ден след ден грижи за отглеждането му, разбираш, че дори когато му се ядосваш, то е защото те е грижа за него. И един ден – най-неочаквано за тебе самия, си даваш сметка, че го обичаш...
Преди една година Тара отиде да тича по небесните поляни, малко преди да завърша книгата.






Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG