Стая за тъга

Влязох в езерото със акули -
Ъгълът на времето е нулев. 

Разумът подремва под смокиня. 

Нощем слънцето е просякиня. 

Искам да остана сам във стаята, 

Сам и тъжен, за да се покая.
Едичната килия е душата ми - 

По стените й пълзят предатели. 

Рискът да си тръгна е пресметнат – 

Има смисъл от беззъба клетва. 

Моля те, не ми мъти водата - 

Екзистенциално, за отплата. 

Не, не влизай в мойта стая - 

Егоист съм, там съм скрил безкрая.