“Април е най- жестокият месец...”
Т.С. Елиът
Април е най-жестокият месец.
Aприл ме роди, а после ме смаза.
Пазейки спомен за зимната плесен,
не различавам любов и омраза.
Април е най-жестокият месец.
Когато те срещах, не можех да дишам...
Птиците пеят пролетна песен,
а вътре във мене на зима мирише.
Април е най-жестокият месец -
прекарва ме през сатурнови дупки.
Стоя над душевната урва надвесен
и стискам в ръцете торбите с покупките.
Напазарувах си много лесно
чувства, емоции, портокали...
Април премина като кралска процесия
покрай лалетата недоспали.
Април не знае нищо за зимата,
и не познава изобщо морето.
Април беше месецът, в който тримата
тръгнахме – аз, ти и сърцето ми.
Април си взе първите цъфнали люляци,
взе си дъжда в непорочната пролет,
поразходи се малко по мокрите улици,
а после задряма - измит и доволен.
Април е най-жестокият месец -
наказва ме всеки ден с любовта.
И горчи като хляб недомесен -
плът от плътта, кръв от кръвта ми.