Някой на вратата тропа

Беше полунощ. И беше вчера -
времето на тъмните неща.
И, обременен от суеверията,
аз не можех да заспя в нощта.

Нещо лошо щеше да се случи.
Нещо страшно дебнеше във мрака...
Легнало до мен във хола, кучето
не очакваше от тъмното атака.

Нямаше трикраки таласъми,
нямаше и еднооки сови.
Изтощен от дългото безсъние,
виждах в сенките наоколо прокоба...

Нещо лошо щеше да се случи.
Нещо страшно дебнеше във мрака...
Стреснах се от нощното беззвучие -
някъде отвън щурче проплака.

P.S.
Но няма на нощта да се предам,
ще изкъртя на луната кинескопа.
Повече не искам да съм сам.
Някой на вратата тропа.