Меден залез
изтича
от небесния вир.
Тъжен, облакът срича
мелодичен стихир.
Аз от залеза пия,
зажаднял за лъчи.
Търся спомен-стихия,
но душата мълчи.
Слиза лъч да ме сгрее
с топлина като меч.
Страх в душата лудее -
ще започне ли сеч?
Залез с дъх пеперуден
по небето кърви.
В миг на трайна заблуда
все на Изток върви.
Шпага-слънце извадих
за двубой с вечерта.
С нея в сънни ливади
Вечността очертах.
В нощен мрак се обличам –
победен богатир.
Меден залез изтича
от небесния вир...