Страници

понеделник, 17 март 2014 г.

Requiem For A Lost Hope











Пеят някакви хвъркати...
Кой и как ли ме изпрати
във гората непрогледна,
дето няма лъч надежда?

Там ме чака вълк наточен
покрай плачещо поточе.
Чакаха ме две-три мечки
на потайните пътечки.

А луната милозлива -
като руса самодива
всеотдайно се излива
върху росната коприва.

Бях на вълците обречен -
изтърбушен и невечен.
Жертвата им днешна бях. 
Но защо не ме е страх?

Как можа така, лукави?!
Беззащитен ме остави
[без ревер и без ръкави] -  
гол в окъсаната дреха
ато спомен и утеха]...
Но и нея ми отнеха.