Светът вече не е същият. Последните две седмици тази фраза
вече доби потресаваща визуализация.
В столицата на обединена Европа - Брюксел беше обявена
максимална степен на терористична заплаха. Улиците са празни, магазините също, метрото
не работи.
В Лондон бяха извъши арести на заподозрени в тероризъм.
Оживената търговска улица "Блекфрайърс" беше евакуирана.
В Париж все още витае смъртта. 13-ти ноември стана
11-ти септември за Европа.
Кадрите, които виждаме тези дни, са като от футуристичен
филм, в който терорът е всекидневие. Празни улици, изоставени жилиша и квартали,
неработещ градски транспорт. Никой никъде не излиза, залостен в дома си. Но в безопасност
ли сме зад вратите? И докога ще продължи максималната степен на терористична заплаха?
С месеци, с години? Имаме ли брашно и олио вкъщи за месеци наред?
Някой иска тази Коледа коледните базари в Европа да бъдат
тъжни и пусти. Предстои най-светлият празник. А ние ще останем зад вратите на домовете
си, загърнати в одеалото на страха.
Трябва да излезем. И да не позволяваме, както каза Мадона,
някой да определя хода на живот ни, да ни спира да правим обичайните неща. Не бива
да позволяваме да ни накарат да живеем като мишки в дупките, зад 4 стени.
Светът вече не е същият. И ние не сме. Но сме все
още тук - в Брюксел, Лондон, Париж, София...
