Не се срамувай да
заплачеш,
когато в облаче
далечно
видиш моето
отсъствие.
Не се страхувай
да извикаш,
щом усетиш, че
забравяш
очертанията на
моята сянка.
Викът ти ще я
спре, ще я обича,
когато зимата на твоята
самота
превърне в ледени
висулки моя смях.
Не се отказвай да
прегръщаш
възглавницата
недоспала,
защото само тя
помни нашите сънища.
- - -
Не се срамувай да
признаеш
че любовта ти е
невечна.
Когато видиш
облаче далечно,
че съм се скрил на него ти ще знаеш.
че съм се скрил на него ти ще знаеш.