ЦЕЛУВКАТА

"Целувката", 

Густав Климт

Когато утрото плачеше на рамото ми,
просто те целунах.

Когато останах без вик и без памет,
просто те целунах.

Когато лебедовото езеро се превърна в гьол,
просто те целунах.

Когато ме остави посред зимата - и сам, и гол,
просто те целунах.

- - -

Изпей ми тази соната лунна
и не мисли за нищо.

Когато ме целуна,
видях бъдеще.