Щом не можех да заспя,
пишех си с луната
смс-и, за които
никой не узна.
Щом си лягах във зори,
къпех се в росата -
чисто гол и непрозрачен.
Ти не ме видя.
Щом се молех на дъжда,
бях се слял с прахта.
Някой с гуменки притича –
загрози калта.
Щом се влюбих във
звезда,
от никой невидяна,
легнах в лунното корито
като в празна вана.
Там поисках да заспя
сам за 100 години.
Ала как ли се лекува
безсъние?
безсъние?
