Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

понеделник, 29 септември 2014 г.

Антидепресанти















Във краката - кестени.
В клоните - есен.
Под дървото - ров.
Как да се спася от есенната депресия, моя любов?!













понеделник, 22 септември 2014 г.

По пътя












Това се случи преди много години…
Загледах се във житейските линии
на дланта ми
и видях бъдеще в контрастни гами...
Понякога си мисля, че съм син на Девата
и ще откупя своята смърт за 300 лева.
Дали изобщо знам кога съм се родил?
Лице изглежда нямам, само тил.
Като малък се страхувах, че съм подменено дете…
И търсех своите родители, но без да знам кои са те.
Кръщелното ми свидетелство е някъде в Библията…
Душата е една огромна лилия…
Лилия сред тръни.
А може би съм още сънен.
Растях без приятели, задушен от ласки.
Сънувах фашисти,
активисти,
трактористи,
свине породисти
и всички – със зелени каски…
Едва си спомням дядо – бил съм двегодишен.
Говоря си наум със него. Той понякога ми пише…
Той е като Господ в моите представи –
в риза от небе, със слънчеви ръкави.
Уморявам се да мисля за Отвъдното
и се боя, че краят ще се сбъдне…
Наричат ме с някакво измислено име,
казват, че съм сукал на вълчица някаква от вимето.
Но аз съм и тревата,
с която
се храни вашият добитък,
и Мойсеевият свитък,
и водата
в езерата
и блатата,
и последните стотинки
от последната заплата.
Обикалям отново земята,
раздавам хляб на децата ви,
но никое не взима.
Та как ще изкарате зимата?
Отиват овцете на заколение –
духът им е в тебе. И в мене.
А аз отново си мисля за дядо -
и даже забравих обяда.
Не ми носи покупките от вчера,
Не търсите в очите далавера.
Не изричай, моля, мойто име.
Аз отдавна съм безимен…

Това се случи преди много години.
Сега висиш във хола ми като картина.
Страхувах се, че няма да бъда достатъчно смел…
Тогава още не знаех по кой път съм поел.


четвъртък, 4 септември 2014 г.

Непотребна тъмнина















Няма сляпо слънце в този ден,
няма чувства от облак нарязани,
няма спомен за теб и мен,
няма ни любов, ни омраза.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG