Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

вторник, 30 октомври 2018 г.

Вие, които празнувате на небето




















Вие, които празнувате на небето
спасението от земната мъка,
пеете ли същите песни, 
които и ние пеем?
Пиете ли от същото червено вино,
което и ние пием?

Или вашите песни са по-весели,
а виното - по-омайно?

Наистина ли не усещате болка,
когато забивайки в стената на спомените пирон,
не улучите с чука пирона,
а палеца си? 

Вярно ли е, че при вас няма ден и нощ
и не се налага да спите, когато не ви се спи? 

Наистина ли закусвате с ангел,
а за следобедния чай сядате между Адам и Ева?

Вярно ли, че отгоре погледнато
небето е много по-синьо и тъжно?

Нистина ли ни виждате – през маранята на времето
и бдите над нас, блудните и грешните?

Вярно ли е, че при вас е постоянно
лятно часово време?   

Вие, които празнувате на небето,
помним ви. И ви обичаме.

И вие ни помнете,
докато прозвучи познатият рингтон –
камбаните на Парижката Света Богородица.

неделя, 28 октомври 2018 г.

Хелоуин
















Когато паднат маските,
oстава нещастието,
което се крие зад тях.
И страх.
И прах.
Остатъчна пепел, 
изтрила небето -
необятно 
и непохватно,
изчезнало безвъзвратно
видение деликатно.

Какво ли се крие зад тях?
Виновен съм, понеже мълчах.

сряда, 24 октомври 2018 г.

Просяк




















Седнал бе на ъгъла на улиците „Сляпа” и „Нов път”
да изпроси малко щастие.
Беше още рано, дремеше обезверен светът  - 
на небето и земята царстваше двувластие.

[Черен ангел начертаваше съдби,
бял тиранин заличаваше несправедливости, 
трябваше да оцеляваме – и аз, и той, и ти, 
но така е, щом живеем всеки ден по милост.] 

Просякът не искаше пари,
нито баничка или кафенце.
Нощем преброяваше звездите - 
скрит на топло - зад пердето.

Не очакваше големи пачки,
не живеше за три минути слава.
Но се разпознаваше по крачките му –
беше горд. Не беше се самозабравил.

Просякът събира дребни срички – 
неизречени и несънувани.
Сричките на думите „О-би-чам те!”
В тях е цялото човешко съществуване.

неделя, 14 октомври 2018 г.

МАГИЯ


















Aко можех да залича твоята болка,
щях да съм вълшебник.

Но аз съм обикновен клоун
и не мога да правя чудеса.

Мога само да те обичам,
дори когато те боли.

УТРО




















В тишината 
чух зората
как отлита
като птица.

Тя не спира  
над баира - 
крехка птица  
гургулица. 

Tя отлита,
Маргарита, 
но къде ще 
пренощува?
Светлината
по стената
oще птици
нарисува.

сряда, 10 октомври 2018 г.

ВЕЧНОСТТА














Снощи зърнах Вечността - 
под прозореце седеше.
Беше млада. Аз бях стар.
Бях умислен. Тя не беше. 

Беше седнала в снега
като някакъв бездомник.
Аз не я поканих в нас.
После - мисля, че не помня...

Снощи зърнах Вечността.
Исках само да я зърна...
Днес не я намерих там.
И едва ли ще се върне. 

сряда, 3 октомври 2018 г.

Животът понякога има две лица

Отдавна исках да разкажа тази история. Но или ми ставаше жал. Или нямах достатъчно сили. Защото това не е история за изобличаване, а за оцеляване. Или пък за нещо друго, човек не може да бъде сигурен дали совите са това, което са...
Има една възрастна жена в квартала - и то в доста широки граници - от Подуене до Паметника Левски, която е с леко отнесен вид, леко замята крак като ходи, ръката й трепери. Тази жена обикаля улиците в жега и в студ. И моли, ще използвам глагола "моли", а не "проси" за някоя стотинка. Купувал съм й кафета и вафли близо до парка, вода и сокчета. Ако е гладна и жадна - да й дам това, от което има нужда, а не стотинки, които.... кой знае къде може да идат. И в най-големия студ тя в навън - навлечена с няколко якета и на главата с нещо като "космонавтка"...
Но един летен ден видях тази жена да слиза от автомобил, близо до нас, докато рано сутринта разхождах Тара. Докара я някакво момче и я остави на една пресечка, на метри от супермаркета. Като слизаще, не замяташе и не трепереше. Казаха си нещо - с нормален глас, вече не помня дали чух какво точно. И се зачудих тази жена прави ли се? Онова момче какъв й е, той ли я кара да го прави? Дават ли й хората стотинки или като мен - й купуват закуски. Колко изкарва? И за какво е всичко това?

Животът понякога има две лица. Кое е истинското? Според мен - и двете.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG