Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

петък, 28 юни 2013 г.

Има и политици "с топки", но не в България











На вниманието на българските политици, които се страхуват от яйца, домати и други зеленчуци, от магданоз, босилек и други подправки. На вниманието на тези български политици, които ходят с полицейска палка и пистолет, за да се пазят от бездомните кучета около Народното събрание (тук трябва да вметна, че има „Екоравновесие” и столичен кмет).
Тази история обаче не е за тях. Тя е за едни друг политик. Не българин. Той  е от политиците „с топки”.
През 1999-та година в Германия управлява „червено-зелена” коалиция. За пръв път зелен е външен министър – Йошка Фишер. За пръв път след Втората световна война се обсъжда въпросът за изпращането на германски войници зад граница – като омиротворители в Косово. Спорна тема и за обществото, и за партията на Фишер  На извънредния конгрес на "Съюз 90/Зелени" в Билефелд при ожесточени спорове в залата Йошка Фишер беше улучен с торбичка с червена боя в ухото, като ударът беше толкова силен, че му спука тъпанчето. Той обаче не се предаде. Не слезе от сцената. И произнесе със спукано тъпанче такава реч, че преобърна позицията на своята партия. Зелените застанаха зад него, правителствената коалиция беше запазена, а по-късно Бундестагът одобри предложението на Фишер да се изпратят 8500 германски войници омиротворители в Косово. За първи път след Втората световна война Германия изпрати войници на мисии в чужбина (в Босна, Косово, Източен Тимор) именно при отявления пацифист Фишер начело на германската дипломация.
Но българските политици не са такива. Те се страхуват от една детска свирка и от една вувузела.
Като нямат много работа в и без това нищо неработещият парламент, да вземат поне да прочетат историята на Йошка Фишер и случката от 1999-та, когато той беше нападнат на партиен конгрес не от външен враг, а от  симпатизант на зелените и въпреки това запази самообладанието на политик. И победи. 
Тази история ми припомни снощи една моя прителка. И за пореден път си казах, че никога няма да ги стигнем, не само амариканците, и германците. 
А поуките са за тези, които си мислят, че са хванали Бога за шлифера.  


събота, 22 юни 2013 г.

Coming soon


















ИК "Синева", 2013
автор на корицата: Давид Манолов
оформление: Огнян Илиев 

събота, 15 юни 2013 г.

Когато агентите поръчаха дъжда














Когато агентите поръчаха дъжда,
хората останаха на улицата.
Когато катеричките, които гризат орехи
(и разни други гризачи)
се скриха зад металните заграждения,
хората пееха „Мила родино, ти си земен рай”.
Когато синът стана гордостта на мама,
млади поети извадиха маскарадните маски
на млади прасета и други от кочината.
Когато безцеремонно наглата столетница
се продаде за едно турско кафе и малко баклава,
народът разбра, че е народ, не мърша.


14 юни 2013 г.
София

четвъртък, 6 юни 2013 г.

!Oстави



















Остави на мира сърцето ми -
да пулсира както си иска.
Oстави на воля ръцете  -
да чертаят лицето измислено.
Остави неизречени думите,
със които с мен се прощаваше.
Остави сезоните пълнолунни,
остави незарита жаравата.
Остави изтръпнали устните,
непрехапани, нецелувани.
Остави тези слухове гнусни,
че емоциите на грамаж купувам.
Остави ми самотните нощи,
побелелите делници остави.
Остави ми писмото във пощата
и не чакай сърцето да прокърви.
Остави на мира сърцето ми.
С тези белези под индиго,
пoсиняло е цялото, клетото.
Чуваш ли, остави го!

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG