Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

неделя, 26 февруари 2017 г.

Консерва












Мариновай тъгата ми
с 2 щипки сол
и няколко капки оцет.

Скоро няма да имам честта
да тъгувам oтново.
Сълзите, които изплаках по теб,
също стават за марината.

Тъгата е нещо лепкаво
и неприятно на пипане.
Без нужните подправки
няма да оцелее нито в буркан,
нито в бидон.

Мариновай тъгата ми.
Дано да не ти се налага да я сервираш
на неканени гости.
Идва пролет –
сезонът на пресните зеленчуци
и свежите емоции,
моя любов.

вторник, 14 февруари 2017 г.

В леглото му















Знам, че си лягала при него
преди да срещнеш мен.
Но сега моето его
иска да те вземе в плен.

Но сега ти си моя -
докато срещнеш друг.
Засега аз съм героят -
ще те спася от вечен студ.

Ти си моята принцеса -
с износена зъбна коронка.
Ти, гугутката небесна,
кацнала на клона ми.

Aз съм твоят звездоносец -
засега, бейби, засега.
Ти си бурята русокоса,
дремеща сред росна трева.

Знам, че си лягала при него
преди да срещнеш мен.
Аз не се казвам Диего,
а пък ти не си Кармен.

Знам, че си лягала при него -
всяка нощ на кревата му леден.
Dammi il tuo cuore, ti prego.
Аз ще съм твоят последен.

(finita la comedia)

петък, 10 февруари 2017 г.

Какво бих направил за любовта














Попита ме една нощ –
малко преди да се прегърнем с възглавницата -
какво бих направил
за любовта.

Беше зима безлунна,
декорирана в заскрежени усмивки.

Беше средата на януари
и нямаше никакъв шанс за първото кокиче,
което прободе снега с белотата си.

Бях преживял най-тежкия ден
от няколко десетилетия насам.

Сутринта купих белоснежни рози.
По обед ги поднесох на една бездънна яма
на Централните софийски гробища... 

Попита ме една нощ –
когато падна шестия за тази година сняг,
какво бих направил
за любовта.

Бях толкова изтощен,
че не чувах дъха си.
Очите ми кафяви се състезаваха с луната –
кой пръв ще заспи.

Беше момент на внезапнa лудост –
опитах се да преброя на небето
всичките трилион трилиона звезди.
Но не успях -  
появиха се слоести облаци над София.

Попита ме една нощ –
докато си сипвах уиски, за да изпия тинктурата
мента, глог и валериан -
какво бих направил
за любовта.

Имах огромното желание да ти кажа
какво бих направил за любовта,
но устата ми беше пълна с жабясала вода
от тръбите на Топлофикация.

Попита ме една нощ –
какво бих направил
за любовта.

И точно когато щях да ти отговоря,
видях любовта ми да отключва входната ти врата.

събота, 4 февруари 2017 г.

Пролетна приспивна песен












Ще положиш глава на сърцето ми,
както цъфнала клонка заспива през март.
Ще притихнем в прегръдките на пролетта –
като два минзухара – бездомници.

Ще ти разкажа за първия си работен ден
в магазина на спомените.
Ще чувам как дъхът ти се синхронизира с моя,
докато луната саботира сливането ни.

Ще погаля косите ти медоносни,
ще целувам синевата в очите ти.
Ще приспя сърцата ни – голи и боси.
И повече нищо няма да питам.

Ела при мен да те гушкам.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG