Когато се събудиш сама

Когато се събудиш сама в леглото,

няма да знаеш
бил ли съм част от живота ти.

Не защото чаршафите

няма да помнят парфюма ми.

Не защото на масата

няма да скучаят две чаши за шампанско.

Не защото в очите ти

няма да пърхат пъстрокрилите пеперуди,

които моите очи ти подариха.

Не защото телефонът ти

няма да знае моето име.

А защото в последния ден на лятото

изпи дъха ми на екс.

Защото изгори с последните слънчеви лъчи

тетрадката на спомените,

в която си записваше всеки мой стих.

Защото изхвърли зад борда снимките ми,

докато по залез слънце гребях към луната.

Защото на прощалното парти

на брега на морето

удави в черупка от мида егото ми.

Сякаш никога не съм съществувал.

А когато не съм съществувал,
няма как да си спомняш за мен.