Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

събота, 21 ноември 2015 г.

Одеалото на страха или кой иска тази Коледа да бъде тъжна













Светът вече не е същият. Последните две седмици тази фраза вече доби потресаваща визуализация.
В столицата на обединена Европа - Брюксел беше обявена максимална степен на терористична заплаха. Улиците са празни, магазините също, метрото не работи. 
В Лондон бяха извъши арести на заподозрени в тероризъм. Оживената търговска улица "Блекфрайърс" беше евакуирана. 
В Париж все още витае смъртта. 13-ти  ноември стана 11-ти септември за Европа.
Кадрите, които виждаме тези дни, са като от футуристичен филм, в който терорът е всекидневие. Празни улици, изоставени жилиша и квартали, неработещ градски транспорт. Никой никъде не излиза, залостен в дома си. Но в безопасност ли сме зад вратите? И докога ще продължи максималната степен на терористична заплаха? С месеци, с години? Имаме ли брашно и олио вкъщи за месеци наред? 
Някой иска тази Коледа коледните базари в Европа да бъдат тъжни и пусти. Предстои най-светлият празник. А ние ще останем зад вратите на домовете си, загърнати в одеалото на страха.
Трябва да излезем. И да не позволяваме, както каза Мадона, някой да определя хода на живот ни, да ни спира да правим обичайните неща. Не бива да позволяваме да ни накарат да живеем като мишки в дупките, зад 4 стени.  
Светът вече не е същият. И ние не сме. Но сме все още тук - в Брюксел, Лондон, Париж, София...


   

неделя, 8 ноември 2015 г.

Бях готов да ти простя

















Бях готов да ти простя,
че те видях да се целуваш
със съседа от 8-ия етаж
в подземния паркинг
на нашата кооперация.

Бях готов да забравя
мръсните  sms-и,
които изпрати
на учителя ти по флейта.

Бях готов да си затворя очите
пред факта,
че ми показа среден пръст.
когато ти предложих
чаша бургундско вино
малко преди да удари полунощ.

Бях готов да приема
твоя странен навик
да ми казваш сутрин
колко е хубаво, че не хъркам.

Бях готов да подмина
постоянните подмятания,
че си най-красивата
на света.

Бях готов да ти простя
онова безсмислено пътешествие
до обратната страна на луната
и ... назад,
когато се върнах 
с мазоли на петите.  

Бях готов да ти простя...
Но после ти казах:
“Я ми се разкарай от главата!"

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG