me

me

четвъртък, 25 март 2021 г.

благоВещение

 














Благата вест благо се стича по перваза, 
дето са плахи гугутки накацали денем.
Щом зазори, натопи я във слънчева ваза -
празникът е повече от едно благоВещение. 

Чуй пролетта в теменужните залези,
те припознават в гласа ми една мечта. 
Нарциси крехки рисуват в снега белезите
на зачатието, дето ще спаси света.

Благата вест благо се стича по перваза,
само тя ще ни спаси от тази пандемия.
Замени със любов всяко парченце омраза,
безличния цвят на смеха оцвети във зелено.

Благата вест благо се стича по перваза.
А там мързеливо препича се сянка на Аз-а.












четвъртък, 25 февруари 2021 г.

keep walking


Става тъмно.
Ще успеем ли да се ориентираме в мрака?
И да намерим път назад.
Или напред.
Вървим...

събота, 20 февруари 2021 г.

СЪБОТА


Каква крехка събота!
Обвита в лек воал от пръски дъжд.
Сгушена в краката ми.

петък, 12 февруари 2021 г.

СЪРЦЕ


 







Не отнемай сърцето ми.

Позволи му
да пулсира както си иска.
Да знае как да се надсмива
над риска.

Позволи му да сресва
с думи косите ти.
Да те целува с погледи
ненаситни.

Да прегръща гръбнака ти
в мрака.
Да те очаква,
когато никой не те чака.

Позволи му да бъде независимо
от аортата.
Да не слуша
какво му говорят хората.

Да опознае истинския цвят
на кръвта.
Да отхвърли короната,
която спря света.

Защото…

Ако остана без сърце,
няма да има кой да те обича.

- - -

Трева расте. И дъжд вали…
Но няма пак да ме целунеш ти.

 


неделя, 7 февруари 2021 г.

СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
















Не тичам по брега,
не пея под дъжда,
на сън прегръщам облаци.

Не търся днес вина,
не искам чудеса.
И двамата сме просяци.

Не нося зимен шал,
не крия в мен печал -
целувам росни люляци.

Не търся любовта.
Едва измих кръвта...
Вървим по празни улици.

Но знам - когато падне здрач,
за тебе съм случаен минувач.

събота, 6 февруари 2021 г.

МРАК
















В 19.38 влязохме в мрака - 
но нямаше там таласъми дебели.
В 19.45 не видях, че ме чакаш
на спирката на зимното безделие.

В 19.49 се спънах в твоята усмивка - 
беше тъмно и не познах златния зъб.
В 19.52 се прибрах и си напръсках лицето на мивката.
Но в този момент мракът ме повали по гръб.

В 19.53 осъзнах, че съм бил припаднал.
Само лунния лъч ми подаде ръка.
В 19.56 ми стана много гадно,
щом осъзнах, че в мрака изгубил съм любовта.

В 19.57 си пуснах песен на Лейди Гага.
От плитчините тогава ме заболя глава.
19.59 си казах, че днес не ми се налага
да се боря със зъби за всяка мечта.

После часовникът в хола удари 8
и всичко наоколо се разхвърча.
Няма смисъл на мрака да се ядосвам.
Явно... така е трябвало да стане със любовта.


петък, 5 февруари 2021 г.

ЗА ПЪТЯ НА МЕЧТИТЕ















Уважаваме ли смелите хора приживе или предпочитаме да ги хулим, когато те следват мечтите си? Обичаме ли любите хора приживе или пеем печални песни и сипем онлайн мили думи едва когато си отидат от този свят? Който има мечта - той не знае прегради, бленува върхове. Който обича, той не може да бъде спрян от лоши погледи и думи. Кой има нужда от посмъртни славословия? Никой. Всички бихме се радвали на подкрепа, докато крачим по тази земя. Останалото е мълчание.

вторник, 29 декември 2020 г.

Подаръци за всички...

Някои вече я получиха. Към други още пътува, заради натовареността на празничната поща... Можете да поръчате новата ми книга или на лично съобщение, или на мейл karantina@dir.bg - цена 10.00 лв. Всеки, който направи заявка, ще получи празничен подарък - още една моя книга. Коледа мина, но идва Нова година, а после и цяла поредица празнични имени дни...
🍀💝🥂🎁🎄

неделя, 27 декември 2020 г.

ИСТИНИ












Казваш, че обичаш

(но ще разбера).

Днес към мен не тичаш

(но ще разбера).

Криеш си очите

(но ще разбера).

Пренареждаш дните

(но ще разбера).

 

Галиш чувства чужди

(но ще разбера).

Тайните възбуждат

(но ще разбера).

Маските са нови

(но ще разбера).

Сърцето - на олово

(но ще разбера).

 

Гушкаш сенки сиви

(но ще разбера).

Думите - фалшиви

(но ще разбера).

Казваш ми "любими"

(но ще разбера).

Бълнуваш чуждо име.

Но ще разбера.

 

Още днес.

сряда, 9 декември 2020 г.

ЛЮБОВТА...

 

И във времена на пандемия и на карантина я има.

Да даваш Любов и да получаваш Любов е Спасение.

Само тя е по-силна от болка, болести и Раздяла...

Имам удоволствието да обява предстоящата поява на една книга, която искам да бъде коледен подарък в дни на изпитания - новата ми стихосбирка "Любов по време на карантината".

Кога и как - ще информирам съвсем скоро.

 

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG