Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

четвъртък, 25 февруари 2021 г.

keep walking















Става тъмно.
Ще успеем ли да се ориентираме в мрака?
И да намерим път назад.
Или напред.
Вървим...

събота, 20 февруари 2021 г.

СЪБОТА



















Каква крехка събота!
Обвита в лек воал от пръски дъжд.
Сгушена в краката ми.

петък, 12 февруари 2021 г.

СЪРЦЕ


 







Не отнемай сърцето ми.

Позволи му
да пулсира както си иска.
Да знае как да се надсмива
над риска.

Позволи му да сресва
с думи косите ти.
Да те целува с погледи
ненаситни.

Да прегръща гръбнака ти
в мрака.
Да те очаква,
когато никой не те чака.

Позволи му да бъде независимо
от аортата.
Да не слуша
какво му говорят хората.

Да опознае истинския цвят
на кръвта.
Да отхвърли короната,
която спря света.

Защото…

Ако остана без сърце,
няма да има кой да те обича.

- - -

Трева расте. И дъжд вали…
Но няма пак да ме целунеш ти.

 


неделя, 7 февруари 2021 г.

СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
















Не тичам по брега,
не пея под дъжда,
на сън прегръщам облаци.

Не търся днес вина,
не искам чудеса.
И двамата сме просяци.

Не нося зимен шал,
не крия в мен печал -
целувам росни люляци.

Не търся любовта.
Едва измих кръвта...
Вървим по празни улици.

Но знам - когато падне здрач,
за тебе съм случаен минувач.

събота, 6 февруари 2021 г.

МРАК
















В 19.38 влязохме в мрака - 
но нямаше там таласъми дебели.
В 19.45 не видях, че ме чакаш
на спирката на зимното безделие.

В 19.49 се спънах в твоята усмивка - 
беше тъмно и не познах златния зъб.
В 19.52 се прибрах и си напръсках лицето на мивката.
Но в този момент мракът ме повали по гръб.

В 19.53 осъзнах, че съм бил припаднал.
Само лунния лъч ми подаде ръка.
В 19.56 ми стана много гадно,
щом осъзнах, че в мрака изгубил съм любовта.

В 19.57 си пуснах песен на Лейди Гага.
От плитчините тогава ме заболя глава.
19.59 си казах, че днес не ми се налага
да се боря със зъби за всяка мечта.

После часовникът в хола удари 8
и всичко наоколо се разхвърча.
Няма смисъл на мрака да се ядосвам.
Явно... така е трябвало да стане със любовта.


петък, 5 февруари 2021 г.

ЗА ПЪТЯ НА МЕЧТИТЕ















Уважаваме ли смелите хора приживе или предпочитаме да ги хулим, когато те следват мечтите си? Обичаме ли любите хора приживе или пеем печални песни и сипем онлайн мили думи едва когато си отидат от този свят? Който има мечта - той не знае прегради, бленува върхове. Който обича, той не може да бъде спрян от лоши погледи и думи. Кой има нужда от посмъртни славословия? Никой. Всички бихме се радвали на подкрепа, докато крачим по тази земя. Останалото е мълчание.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG