Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

четвъртък, 31 януари 2019 г.

ТАРА & АЗ




Преди една година започнах да описвам историята на Тара - как я намерих, как я обикнах, кога разбрах, че и тя ме обича, как ме промени и направи от мен много по-отговорен и грижовен човек, как правех всичко възможно тя да е добре, гледах да има пари за нейната храна и за лекарствата, дори да нямам 50 лв. да оправя счупения си зъб…
Понеже човек си мисли, че лошото няма да дойда ей така, изведнъж, и понеже бях зает с разни други неща, забавих се с дописването на историята. И Тарка издъхна внезапно - точно три дни преди да я завърша. Но твоята история е и моя, мила моя, това са 14 години от моя живот, които ти изпълни с добрите си, красиви черни очи…
„Тара & аз” coming this year…  
❤️   ❤️  ❤️

вторник, 29 януари 2019 г.

♡ ♡ ♡
















Вече няма болка. Няма страх. 
Погледнах в очите ти - и разбрах
колко ми липсваш.

събота, 26 януари 2019 г.

В ГОРАТА ТЪМНА




           








                                     На Т. 









Когато влезеш в тъмната гора,
не ти остава нищо друго
освен да продължиш напред -  в деня.
Само така можеш да излезеш.

Ще те препъват корени безлични,
ще те преследват сенки и стенания,
ще виждаш себе си в крило на птица,
ще знаеш имена неназовани.

Ще искаш да избягаш, да се скриеш,
ще се надяваш на магия...
Но ако бягаме, ако се скрием,
това изобщо няма да сме ние.

Когато влезеш в тъмната гора,
не ти остава нищо друго
освен да вземеш мрака на игра,
освен да предизвикаш чудото.

Тогава ще се възцари зора
и ще избягат сенки и съмнения.
Но вечност е във тъмната гора нощта,
когато ти не си до мене.


26.01.2019
1 ч. и 43 мин.

вторник, 22 януари 2019 г.

ТАРА & АЗ


Родена на улицата, може би съвсем обяснимо, излезем ли навън, Тара проявяваше по-голям интерес към уличните кучета, а не към породистите, с които стопаните им гордо дефилираха наоколо – повече за да ги покажат, отколкото наистина за да разходят животните. И насред Заимов, точно на Ивановден, Тара срещна улично кученце – слабичко, плашливо, с подвита опашка. И му се нахвърли радостно – да си играе с него в снега. Но кученцето се стресна, откъде да знае, че тази лудичката, иска само да играе, можеше да го нападне. И побягна.

Тара, която приемаше все още всичко на игра, хукна след него. Моите викова не я спряха. Моят прегракнал от крещене глас раздра зимната тишина в парка. Но без резултат. Уличното кученце се шмугна между блоковете – в посока на Дарик радио и Тара - след него.  

Тичах след тях и виках. И тогава за първи път изпитах страх, че ще изчезне от живота ми. Не знам дали по онова време вече се бях привързал към нея или беше някакъв първичен страх, но се притесних. Двете кучета изчезнаха от погледа ми.

Понеже от първите дни, откакто с Тара деляхме хола вкъщи, й бях дал свободата да тича без каишка в парка, тя се беше научила за кратко време – каквото и да прави, където и да ходи, да се връща там, където ме е оставила, тръгвайки да изучава околните полянки. Сядах на пейка и я чаках. И тя винаги се връщаше. В онези дни не се замислях дали и тя ме обича и това любов ли е. Едва след няколко години осъзнах, че за нея съм много повече от баща и майка. И че това не са голи думи...

Когато Тара побягна след уличното куче, изпаднах в паника. Тичах из парка и виках името й, надявайки се, че тя – дори изгубила се, ще ме чуе и ще ме намери. Беше студено и нямаше много хора. Но срещнах двама–трима и задъхано ги попитах дали са виждали една малко кафеникаво тичащо кученце. Един от тях ми каза:  да, видял го – тичало към моста “Чавдар”. Чак към моста?! Изплаших се още повече, тя нямаше усет за колите и за опасностите на пътя. И от това ме беше най-много страх. Че може да я блъсне автомобил. Не се страхувах, че няма да се върне, страхувах се, че може да загине в този безумен бяг на игра след едно улично куче, което даже не й е роднина...

После се сетих, че се връща там, където съм я пуснал от каишката и набързо се озовах отново на алеята, на която срещнахме плашливото улично кученце. Оглеждах се във всички посоки и я зовях по име. Но Тара не се появяваше...

- - - 

откъс от ръкописа "Тара и аз - историята на едно кученце, което промени живота ми"

неделя, 13 януари 2019 г.

ЗАБРАНЕНИ СТИХОВЕ














Забранявам ти да четеш моите стихове.
Нямаш право да сричаш по моите срички.
Когато корабът потъва, плъховете
първи се спасяват – всичките.

Така и ти – мишка мъничка, гризлива
шумолиш нещо в моята спалня.
Не се тревожи – не си най-красивата,
нито си майката на Касандра. 

Нямаш право да ми словонареждаш.
Забранявам ти да ме римуваш.
Виж как паячето плете тънка прежда
в ъгъла – където ще презимува. 

Там, да ти кажа – зимуват и раците,
дъвчат снимките ти и чакат кукуво лято.
Зарежи ги тези твои мераци – 
да цункаш жабата с коронката – в блатото.

Забранявам ти да четеш моите стихове.
Нямаш право да сричаш по моите срички.
Цяла бутилка  истина в хола със тебе изпихме.
Знаеш ли лафа за птичките и пчеличките?

Нямаш право да ми мериш на кантар думите.
Забранявам ти да ме съгласуваш.
Я ми върни нощите пълнолунни
и забъркай яйцата, преди да е дошло чудото. 

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG