Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

вторник, 23 февруари 2010 г.

По пътя...
















Това се случи преди много години...
Заглеждах се във житейските линии
на дланта ми
и виждах бъдеще в контрастни гами.
Понякога си мисля, че съм син на Девата
и ще откупя свойта смърт за 200 лева.
Дали изобщо знам кога съм се родил?
Лице изглежда нямам, само тил.
Като малък се страхувах, че съм подменено дете…
И търсех своите родители, но без да знам кои са те.
Кръщелното ми свидетелство е някъде в Библията…
Душата е една огромна лилия…
Лилия сред тръни.
А може би съм още сънен.
Растях без приятели и почти без ласки.
Сънувах фашисти,
активисти,
трактористи,
свине породисти
и всички – със зелени каски…
Едва си спомням дядо – бил съм двегодишен.
Говоря си наум със него. Той понякога ми пише…
Той е като Господ в моите представи –
в риза от небе, със слънчеви ръкави.
Уморявам се да мисля за Отвъдното
и се боя, че краят ще се сбъдне…
Наричат ме с някакво измислено име,
казват, че съм сукал на вълчица някаква от вимето.
Но аз съм и тревата,
с която
се храни вашият добитък,
и Мойсеевият свитък,
и водата
в езерата
и блатата,
и последните стотинки
от последната заплата.
Блажени са вярващите люде!
Нима ще бъде опростен и Юда?
Ако угасне светилото,
поне да не е на бесило…
Дано се случи лете!
Защото тогава ръцете
предричат поредното прераждане.
Защо съм целият във сажди?
Обикалям отново земята,
раздавам хляб на децата ви,
но никое не взима.
Та как ще изкарате зимата?
Отиват овцете на заколение,
а във очите им виждам.. небе.
А аз отново си мисля за дядо -
и даже забравих обяда.

Това бяха доста бурни години.
Но ги излапа времето - като маслини.
Опитах се да бъда достатъчно смел...
Тогава още не знаех по кой път съм поел. 

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Исках да ти кажа...

Исках да ти кажа
колко те обичам,
как в очите сини
искам да надничам
и да виждам радост
и любов, и смях...
Исках да потъна
целият във тях.

Исках да ти кажа
колко те обичам,
как дъха ти нощем
пулса ми насича.
Как се задушавам
щом не си до мене,
как за тебе мисля
и нощем, и денем.

Исках да ти кажа
колко те обичам,
как от всеки допир
ставам романтичен,
как се разтрепервам,
щом гласа ти чуя,
как се изпотявам,
щом без теб се будя.

Исках да ти кажа
колко те обичам,
исках да съм нежен
и дипломатичен,
исках да ти кажа
думите неказани,
исках да си моя
единствен оазис.

Исках да ти кажа...
После те целунах.
И не искам друго –
само да целувам.

P.S. I.L.U.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG