Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

петък, 31 януари 2020 г.

SEXBOOK















Намери ме и после ме прибра в чекмеджето на спомените.
А там се крият паяци бездомни,
стари дрехи - миризливи
и... сушени сливи.

Намери ме и после ме зави с одеялото на страха -
за да не избягам, да не съгреша.
То топли ме в студени зими,
дори когато няма рими.

Студено днес е, а в костюма летен
къде да ходя, като съм безцветен?
Нe съм избягал, аз съм още тук -
пореден посетител в твоя личен Sexbook.

неделя, 12 януари 2020 г.

ТИШИНА


















Тя не е разказвана никога,
дори и само на сън.
Тя звучи почти като приказка,
но няма празничен звън.

Тя не е за смели герои,
нито за дръзки мечти.
Тя превзе мислите мои,
после ги пренареди.

Тя се крие нежно във изстрeла,
дето ме заличи.
Тя е предпоследната истина,
която по принцип мълчи.

Тя ще ми затвори очите,
когато свърши накрая.
Тя е календарът на дните ни,
отмерващи времето в рая.

Тя е образа на момента,
нощ, преродена във ден.
Тя хербаризира времето,
когато не съм бил роден.

- - -

Оставих днес отворена вратата.
Чуй моята история във тишината.

петък, 10 януари 2020 г.

Между 10 януари и Брекзит

















Беше 10-ти януари 1997-ма.
На 21 декември 1996 г. Жан Виденов беше  подал оставка като председател на Висшият съвет на БСП и като министър-председател след масовите протести в цялата страна предишните няколко месеца. Георги Първанов оглави БСП. На 8 януари БСП номинира за нов министър-председател бившия вътрешен министър в кабинета „Виденов“ Николай Добрев. На 10 януари действащият все още президент Жельо Желев отказа да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство. Петър Стоянов беше избран за президент, но още не беше встъпил в длъжност.
Както доста зими поред, на 10 януари 1997-ма бях с грип и висока температура. Но вреше и кипеше и бях на работа в радио „Експрес”. Понеже бях болен, останах в радиото, бях редактор на предаването, което отразяваше събитията. И народът щурмува Народното събрание.
Няколко седмици по-рано бях поканен от външното министерство на Великобритания на семинар в Лондон. Заминах на 12 януари, болен и незнаещ какво ще се случи в София след щурма… Тогава на летище Хийтроу не можеше да се мине лесно, искаха писмо-покана – къде отиваш, защо, кой те кани, какво ще правиш… И чакахме за паспортния контрол с гражданите на страните от т.нар. Трети свят. Понеже хотелът, в който бяхме настанени, беше много близо до Бъкингамския дворец, още първата нощ отидох до там на разходка и после – по Виктория стрийт, до Уестминстър бридж и Биг бен.  Когато застанах за пръв път под часовниковата кула, имах чувството, че не съм там за пръв път, макар че никога преди това не бях ходил. Оттогава Лондон остана в сърцето ми – по много причини.
Днес отново е 10 януари. Минаха 23 години. В края на месеца се очаква Великобритания да напусне Европейския съюз. А ние се чудим как ще пътуваме за там занапред – ще трябват ли пак писма, да доказваме къде и защо отиваме. А в София днес е много слънчев зимен ден.






вторник, 7 януари 2020 г.

МРАК


















Ти ми взе мечтите ми -
летя без крила.
Пренареждам дните си
сам в нощта.

Ти ли спря сърцето ми -
умирам в калта.
Няма цвят лицето ми,
само тъмнина.

Ти ми взе чаршафите -
остави ме гол.
Погледите, плахите,
обви в станиол...

Ти ли ме захвърли в мрака?
Но любовта ти там ме чака.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG