Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

неделя, 27 януари 2013 г.

Фандъкова, върни ни алкохола!














Неделя е. 27 януари 2013 г.
Излизаме с Тара от нашия двор.
От училището отсреща излизат две преведени жени, радостни, че са гласували.
Провежда се някакъв референдум. Първият посттоталитарен, демократичен референдум. Поне така казаха по телевизията.
Питам Тара къв е тоя референдум. Тя мълчи.
Улиците са празнично празни, сякаш е 1-ви януари.
Взимам си кафе, отиваме в парка. Правим няколко кръгчета в студа. Тара тича с снега.
Тръгваме си. Отбивам се в магазина да си купя една бутилка уиски. Но... не мога. На рафтовете с алкохол са разлепени някакви бележки – Столична община ... бла-бла-бла... забранява продажбата на алкохол от 6 до 20 ч. Заради референдума.
Не стига, че ни прецакаха неделята с тоя референдум и трябва да ходим да гласуваме в студа (ще ида, ако искам), но и алкохола ни взеха. 
Фандъкова, върни ни алкохола! C какво ще се почерпим довечера за първия демократичен референдум?!

петък, 25 януари 2013 г.

'Till Death



















художник: Boris Wolf 


Каза ми една нощ –
точно когато задрямвах
във скута ти,
че искаш да остарееш
до мен.
И се изплаших,
че след 20 години
ще бъда сбръчкан,
а очите ти –
все така сини.

Каза ми веднъж,
на пейката в парка,
че ще бъдеш винаги до мен –
в добри
и в лоши дни,
че прошарената ми коса
не ме прави стар,
че изгревът,
който се отразява в очите ми,
е по-силен от залеза.

Каза ми една сутрин –
докато целувах клепачите ти,
че ме обичаш.
И го каза толкова тихо,
като шепот - 
от страх да не ни чуят
лошите хора,
че едва те разбрах
и попитах: “Какво?”

“Обичам те”,
каза ми ти.
“Обичам те”,
отвърнах и аз.

[Обичам те]
Докато остареем.
[Обичам те]
Докато се сбръчкаме.
[Обичам те]
Докато дишаме,
задушили се
в прегръдките си.
[Обичам те]
Докато смъртта
ни раздели.

Но един ден
взе любовта ми,
просна я
на кухненската маса
и я направи на салата -
гарнира я
с изблик на не-любов
и няколко капки оцет.

Тази сутрин в очите ми
няма нито изгреви,
нито залези,
дърветата в парка окапаха,
а да седя на пейките сам
е студено.
Намерих в косите ми
още няколко бели косъма.
Но по ъгълчетата на очите ми
няма никакви бръчки.

Обичах те...
Обичаше ме...
Все още не сме на 88!

И, за жалост,
няма да остарея до теб.


сряда, 23 януари 2013 г.

Таблетът знае













Таблетът знае колко е часът
и какво е времето навън.
Но не знае колко те обичам.

четвъртък, 17 януари 2013 г.

На балкона...
















На балкона
под небето
аз видях морето -
вероломно
и бездомно,
тръпнещо от страх.

А вълните
по скалите
плискаха лицето.
На балкона
под небето
съхне твоят смях.

сряда, 16 януари 2013 г.

Ако знаех само...


















Ако знаех само,
че е много болен,
ден и нощ за него
Господ щях да моля...
Ако знаех само
колко е часът,
щях ли да остана
в мрака насред път?
Ако знаех само,
че човек умира,
че парите свършват,
че трамваят спира,
че когато падне
крушата от клона,
някой вдига брадва
и отсича клона...
Ако знаех само
нещо за лъжата,
за любов и болка,
за дъжда, за вятъра –
щях ли да поема
Пътя на омразата?

Но не знаех.  А и...
никой не ми каза.

понеделник, 14 януари 2013 г.

Обещах да те целуна...
















Обещах да те целуна
преди да умреш.
Беше зима безлунна,
потънала в скреж.
Беше ден. Беше утро,
когато умря.
Аз не вярвах, не исках,
но помнех съня.
Беше тялото мъртво,
а в очите – живот.
Спря душата – на пътя,
във ръцете й – плод.
Черна ябълка носи -
талисман на смъртта.
А краката й – боси...
Горката душа!


Беше петък безлунен -
денят на греха.
Обещай да ме целунеш
преди да умра!

четвъртък, 10 януари 2013 г.

II. Pure Love















Хавлията ти хвана паяжини в банята,
чехлите в антрето са покрити с прах.
Тениската на отчаянието
съхне балкона ми вече месец.

Лявата половина на леглото е празна нощем.
Втората възглавница мирише на теб.
Не съм я сменял още.
А и не искам да я сменям.

Парфюмът ти е все така полепнал по врата ми.
А моят парфюм изветря самотен.
Не искам повече sms-и, не искам драми.
Не искам звезден прах и люлякови нощи.

Искам хавлията да бъде мокра вечер.
Искам чехлите да помнят стъпалата ти.
Искам другата възглавница да не стои далече,
а да прилепва до бузата ми.

Защото те обичам – и месеци по-късно.
Защото не съм изхвърлил дрехите и вещите ти.
Защото сърцето ми вчера щеше да се пръсне,
докато гледах снимките ти във Facebook.

Казват, че това е любовта – болката отляво.
Казват, че когато спре да те боли, си мъртъв.
Дали да си порежа пръста тогава?
Или да умра, за да те сънувам?

---
откъс от 7-серийната video book "7 Days Without You"

вторник, 8 януари 2013 г.

Аз съм наемен убиец












Аз съм убиец.
Аз съм наемен убиец на дните ми.
И като чакам задъхано да стане утре,
убивам днешния ден.
Чакам да дойде пролетта.
Да стане топло.
Да изляза по тениска.
Чакам кафенетата да сложат масите отвън.
Да дойде лятната ваканция.
Да отида на планина, море и в Лондон
(не че не ходя в Лондон и през зимата).
Чакам.
Чакам да стане утре.
Другата седмица.
Другия месец.
И не усещам вкуса на днешния ден.
Кой ще ме научи да живея тук и сега?
И да спра да извършвам убийствата,
които сам си поръчвам.


петък, 4 януари 2013 г.

Защо ни лъжат за ЧНГ?














Колко бързо свърши новогодишният купон! Ходихме до Лондон и  даже се върнахме. И като се върнахме – бързо ни погълна БГ информационното блато. Дюни, пясъци, новогодишни приветствия, библиотеки, скалисти планини...
Новогодишното приветствие на българския президент Росен  Плевнелиев го пропуснах, понеже бях сред 250-те хиляди на Темза, които чакаха фойерверките на Лондон Ай. И после като влязох в нета, разбрах, че някой е подхлъзнал държавния ни глава. Показали планински  изглед от Аспен в американския щат Колородо наместо кадър от родния планински курорт Пампорово.  
И така гафът стана тема-дъвка вече четвърти ден.  В социалните мрежи е пълно с  коментари за това чия грешка е това, толкова ли в президентската администрация никой не познава българските планини или някой в БНТ-то, където били монтирали видеото, е проспал някога задължителното ОТК...
А обръщението си е хитово, спор няма. Нищо лично, но според мен президентът мънка. Седи като първокласник с ръце на колената. Видеото уж било снимано в библиотеката на Софийския университет, но е толкова тъмно, че ми прилича повече на хобитската къщичка на Билбо Бегинс. Защо - ток ли пестят, или трябва да изглежда по-домашно и задушевно? Но това не Коледа, а Нова година! Интериорът наистина библиотека ли е или фототапет? И защо ползват крадени снимки от нета, след като БНТ-то има толкова богат видео архив от какви ли не кадри.
Но хайде, да оставим настрана всичко това. След тридневно  мълчания на президентската администрация и на пресцентъра на президента Плевнелиев, снощи внезапно ни съобщиха, че била уволнена служителката на „Балкантурист”, която по грешка била качила в сайта на фирмата снимка от Аспен вместо от Пампорово. Но защо някаква жена отнася всичко? Не тя е монтирало видеото на държавния глава. В интернет има какво ли не, но не на всичко трябва да се вярва – който копва пиксове  от там, първо трябва да убеден че това е точният обект, а после би трябвало да плати авторско право за фотоса. И защо зарази гаф на президентската администрация уволняват служителка в частна фирма? Балкантурист към президента ли е?
Според мен обаче пак ни лъжат. Понеже не ни казват името на виновницата за снимката, аз силно се съмняват, че изобщо има такава жена. Никой не е уволнен. Просто ни пускат следновогодишен дим, за да замажат глупавия монтаж на президентското видео. А първи април е още далече.  

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG