Аз съм убиец.
Аз съм наемен убиец на дните ми.
И като чакам задъхано да стане утре,
убивам днешния ден.
Чакам да дойде пролетта.
Да стане топло.
Да изляза по тениска.
Чакам кафенетата да сложат масите отвън.
Да дойде лятната ваканция.
Да отида на планина, море и в Лондон
(не че не ходя в Лондон и през зимата).
Чакам.
Чакам да стане утре.
Другата седмица.
Другия месец.
И не усещам вкуса на днешния ден.
Кой ще ме научи да живея тук и сега?
И да спра да извършвам убийствата,
които сам си поръчвам.
