Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

неделя, 30 септември 2018 г.

Goodbye September
















September
смени своя тембър.
Отказва да ми говори.
Но утре започва Октомври.

понеделник, 24 септември 2018 г.

Кестените падат















Кестените падат,
когато сутрешното ми кафе изстине,
когато си броя стотинките за баничка,
когато вчерашната ми риза съхне на простора, 
когато си мия зъбите с паста от илюзии,
когато ютията стане тостер,
когато Тара не иска да се прибере вкъщи,
когато есента почука у съседите,
когато вечерните новини свършат. 

Кестените падат,
когато любовта ти падна в шахтата 
на една телекомуникационна компания.  

Сега е цялата в гипс,
а аз не мога да преценя кестените 
          или любовта ти ми липсват.

неделя, 23 септември 2018 г.

На кратера на вулкана




















Бяло и синьо,
черни маслини.

Под снежния бюст на Артемида
препрочитам мита за Атлантида.

На кратера на вулкана –
незараснала рана
                               на коляното.

Изгревите пъстрокрили,
накацали по крайбрежните вили.

Залезите непокорни,
напук на ангината и на умората.

Изскърцаха небесните двери -
насред калдерата.
                                              
Слънцето се пробва да ме заговори.
Пият бира някакви хора...

Лодките отплаваха за Иа – 
направих си селфи насред една магия.

Нощите са все така горещи.
Нямаме нито кибрит, нито свещи.

И.. вече няма маслини.
Остана само споменът за Санторини.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG